В един ден през същата пролет Там умря. Локи дочу разнеслите се слухове. Хванали момчето, докато се опитвало да открадне кесия, а евентуалната му жертва смазала черепа му с бастун. Тези неща не бяха рядкост. Ако мъжът имаше свидетели на опита за кражба, на Там вероятно щяха да му отрежат пръст от по-слабата ръка. Ако никой не подкрепеше версията на Там, той щеше да увисне на въжето. Все пак Камор бе цивилизован, имаше приемливи и неприемливи причини да се убиват деца.
Беззъбко си замина малко след това, смазан под колелата на една каруца посред бял ден. Локи се чудеше дали така не е станало по-добре. Беззъбко и Там бяха нещастни в Хълма и може би боговете бяха намерили някаква по-добра роля за тях. Така или иначе това не беше работа на Локи. Той си имаше своя собствена фикс идея за преследване.
Няколко дни след като Беззъбко си го отнесе, Локи се прибра след дълъг, мокър работен следобед в района на Северния край, където бе разузнавал и обирал сергиите на по-заможните амбулантни търговци по тамошните пазари. Той изтръска дъжда от импровизираното си наметало, което беше същото отвратително смрадно парче кожа, което му служеше като одеяло всяка вечер. После отиде да се срещне с бандата на по-големите, предвождана от Веслин и Грегор, която ошушкваше по-малките деца всеки ден, щом се приберяха с печалбите си.
Обикновено те изразходваха повечето от енергията си да се подиграват и да заплашват другарите на Локи, но днес говореха превъзбудено за нещо друго. Локи долови откъси от разговора им, докато очакваше да дойде неговият ред да бъде тормозен.
— Точно така, хич не е доволен от това… Една от големите печалбарки.
— Знам, че беше, а и дали не го правеше на голям въпрос?
— Но за теб не са ли всички Джамджии такива? Не са ли всичките такива? А ето и нещо, което няма да им се хареса. Доказва, че и те са смъртни като нас. И те могат да се издънят.
— Беше доста кофти месец. Горкият тъпчо, дето му сцепиха главата… Малкото лайненце, на което му избихме кастанетите с шутове… А сега и тя.
Локи усети студенина и изтръпване в стомаха.
— Коя? — попита той.
Веслин спря по средата на изречението и зяпна Локи, все едно се изненада, че малкото създание от Уличкарите има дар слово.
— Какво „коя“, малък гъзобръчко такъв?
— За какво говорите?
— Дали не ти е интересно, мамицата му?
— КОЯ?
Ръцете на Локи сами се бяха стиснали в юмруци и сърцето му биеше лудо, когато изкрещя с цяло гърло:
— КОЯ?
Веслин трябваше да го ритне само веднъж, за да го свали на земята. Локи видя какво ще стане, видя крака на побойника да се вдига към лицето му, нараствайки неизмеримо, и пак не можа да го избегне. Подът и таванът размениха местата си и когато отново можеше да вижда, се оказа паднал по гръб, а Веслин бе стъпил на гръдния му кош. Топла кафеникава кръв се стичаше по вътрешната част на гърлото му.
— Откъде накъде се осмелява да ни говори така? — каза Веслин благо.
— Де да знам. Не е ли тъжно, мамицата му? — каза Грегор.
— Моля… — опита Локи. — Кажете ми…
— Какво да ти кажем? Какво право имаш да знаеш каквото и да е? — Веслин коленичи на гръдния кош на Локи, претършува дрехите му и извади нещата, които беше успял да свие днес. Две кесии, сребърна огърлица, кърпичка и няколко дървени съда с козметика от Джерещи. — Знаеш ли, Грегор? Не мисля, че си спомням Ламора да се е прибрал с нещо тази вечер.
— И аз така, Вес.
— Да. Стъжни ли ти се сега, малък пикльо? Ако искаш вечеря, можеш да ядеш собствените си лайна.
Локи отдавна беше свикнал със смеха, който се разнасяше в тунела, за да му обръща внимание. Опита се да се изправи и заради това отново бе ритнат в гърлото.
— Просто искам да знам — опита се да си поеме дъх той. — Какво е станало…
— Какво ти пука?
— Моля… моля…
— Е, щом ще се държиш прилично. — Веслин пусна плячката на Локи в една мръсна платнена торба. — Джамджиите са имали лоша вечер.
— Яко са се преебали — каза Грегор.
— Хванали са ги да обират една голяма къща. Не всички от тях са избягали. Загубили са една в канала.
— Коя?
— Бет. Била се удавила.
— Лъжеш — прошепна Локи. — ЛЪЖЕШ!
Веслин го изрита отстрани в стомаха и Локи се сви.
— Кой казва… Кой казва, че тя…
— Аз казвам, мамка ти.
— На теб кой ти каза?
— Получих писмо от Херцога, шибан малоумнико. Господарят ми каза, ето кой! Бет се е удавила снощи. Няма да се върне в Хълма. Да не би да си я харесваш, а? Това ще е голям смях.