От сърцето на самата градина, скрита от погледа с триметрова каменна ограда, Джийн чуваше шума от оживено празненство. Звънтене на чаши, гръмогласен смях, а зад всичко това — песента на деветструнна виола и няколко други инструмента.
— За съжаление, трябва да ви уведомя, че ученият в момента не може да се съгласи с молбата ви за консултация. — Слугата се появи отново зад желязната порта с празни ръце. Кесията — олицетворение на добросъвестност — естествено, беше изчезнала. Дали в ръцете на Зодести, или на този прислужник, Джийн нямаше как да знае.
— Може би ще ми кажете кога би било по-удобно за учения да приеме молбата на господаря ми? — попита Джийн. — Явно вече повече от половин седмица средата на следобеда не е подходяща.
— Не мога да кажа. — Слугата се прозя. — Ученият е погълнат от работата си.
— От работата си! — Джийн се ядоса на прозвучалите аплодисменти, които се разнесоха от градинското празненство. — Действително. Случаят на господаря ми се нуждае от най-добрите възможни умения и от дискретност…
— Господарят ви винаги може да разчита на дискретността на учения — каза прислужникът, — но за жалост, уменията му са изисквани на друго място в момента.
— Боговете да те прокълнат, човече! — самоконтролът на Джийн се изпари. — Това е важно!
— Няма да позволя да ми се говори по този вулгарен начин. Довиждане!
Джийн премисли дали да не се пресегне през металната ограда и да хване стареца за гушата, но това щеше да доведе до обратен резултат. Не си беше сложил кожи за бой под финото облекло и с декоративните си обувки щеше да е по-зле от това да е бос по време на боя. Въпреки чифта брадвички, затъкнати под палтото му, той не бе оборудван дори за щурмуването на някое градинско парти.
— Ученият рискува да обиди значително един важен гражданин — изръмжа Джийн.
— Ученият го обижда, глупако! — Старецът се разхили. — Казвам ти, явно, че той няма интерес от работа, уредена по този начин. Не вярвам да има и един човек с положение в обществото, който дотам да не познава учения, че да го е страх да бъде приет на предния вход.
— Ще дойда отново утре — каза Джийн, напрягайки се да запази спокойствие. — Може би ще мога да измисля сума, която да изпари дори безразличието на господаря ти.
— Упорството ти е похвално, макар идеята ти да не е. Утре ще трябва да направиш това, което ти нареди твоят господар. За днес вече си взех довиждане.
— Довиждане! — изръмжа Джийн. — Нека боговете пазят грижливо къщата, в която вирее подобна доброта. — Той се поклони сковано и си замина.
Нямаше какво друго да направи в момента в този прокълнат от боговете град, където дори размятането на кесии с монети не беше гаранция за привличането на нечие внимание към даден проблем.
Като набиваше крак към наетата карета, Джийн проклинаше Максилан Страгос за хиляден път. Копелдакът беше излъгал за толкова много неща. Защо, в крайна сметка, проклетата отрова беше единственото, за което беше решил да каже истината?
3.
Домът им за момента беше нает апартамент във „Вила Сувела“ — обикновен, но педантично чист пансион, предпочитан от пътници, дошли в Лашейн, за да се насладят на водите на Амател. Смяташе се, че тези води лекуват ревматизъм, макар че Джийн все още не бе видял някой къпещ се да излезе с подскоци и танци. Пансионът се издигаше над плаж с черен пясък на североизточния край на града, а другите наематели не им се пречкаха.
— Такъв копелдак! — рече Джийн, като отвори вратата на вътрешната стая на апартамента. — Шибано лашейнско влечуго. Алчен син на нощно гърне и кофти пръдня.
— Твърдото ми разбиране на нюансите говори, че може би си разочарован — обади се Локи. Той се беше изправил и изглеждаше съвсем буден.
— Пак ни отсвириха — каза Джийн, мръщейки се. Въпреки свежия въздух от прозореца във вътрешния апартамент все още миришеше на застояла пот и прясна кръв. — Зодести няма да дойде. Поне не днес.
— Да гори в ада тогава, Джийн.
— Той е единственият прочут физикер, до който все още не съм се добрал. С някои от другите ми беше трудно, но с него е направо невъзможно.
— Бях щипан и обезкървяван от всеки проклет от боговете умопобъркан в този град, който някога е навирал хапче в нечие гърло — каза Локи. — Още един лечител надали ще има значение.
— Той е най-добрият. — Джийн захвърли палтото си на един стол, остави брадвичките и извади бутилка синьо вино от един шкаф. — Експерт алхимик. А също и истински самодоволен ебач на плъхове.