— Значи, всичко е за добро — заключи Локи. — Какво щяха да си кажат съседите, ако се консултирах с човек, който чука гризачи?
— Трябва ни мнението му.
— Изморих се да бъда медицинска рядкост — каза Локи. — Ако няма да дойде, значи, няма да дойде.
— Ще ида пак утре. — Джийн наля две чаши до половината с вино и ги разреди с вода, докато не станаха с приятния цвят на следобедно небе. — Ще докарам надутия чеп тук по някакъв начин.
— Какво ще направиш, ако не ме консултира, да не би да му счупиш пръстите? Може да направи нещата деликатни за мен. Особено ако иска да отреже нещо.
— Може и да намери отговора.
— О, богове! — Обезсърчената въздишка на Локи се обърна на кашлица. — Няма отговор.
— Повярвай ми. Утре ще бъде един от необикновено убедителните ми дни.
— Както го виждам аз, струва ни само няколко жълтици да открием колко неблагосклонно сме приети в обществото. Повечето социални поражения излизат доста по-скъпо, мисля.
— Някъде там трябва да има болест, която да прави хората, които страдат от нея, смирени, добродушни и благосклонни. Някой ден ще я намеря и ще разбера, че ти страдаш от най-лошия възможен случай.
— Сигурен съм, че съм роден имунизиран. Като заговорихме за благосклонност, дали това вино ще стигне до ръцете ми по някое време тази година?
Локи изглеждаше достатъчно буден, но с отпаднал глас, по-слаб дори от предишния ден. Джийн приближи смутен до леглото, вдигайки чашите вино като предложение за мир с някое непознато и потенциално опасно създание.
Локи беше изпадал в това състояние и преди, прекалено отслабнал и блед, с многоседмична набола брада по бузите. Този път нямаше очевидна рана, за която да се грижи, нямаше намушквания, които да превързва. Само коварното завещание на Максилан Стагос безмълвно се изпълняваше. Чаршафите на Локи бяха изцапани с кръв и тъмни петна от потта заради високата температура. Очите му светеха в насинените очни кухини.
Джийн изчиташе куп медицински текстове всяка вечер, но все още не намираше адекватно обяснение за това, което се случваше с Локи. Локи отслабваше отвътре; вените и сухожилията му се разпадаха. От него се лееше кръв като поради някаква демонска приумица. В един час можеше да я изкашля, в следващия течеше от очите или носа му.
— Дяволите да го вземат — прошепна Джийн, когато Локи се пресегна за чашата с вино. Лявата ръка на Локи беше почервеняла от кръв, все едно пръстите му са били натопени в нея. — Това пък какво е?
— Нищо необичайно — Локи се подсмихна. — Започна, докато те нямаше… От под ноктите ми е. Ето, мога да държа чашата с другата си ръка…
— Опитваше се да го скриеш от мен, така ли? Че кой друг ти сменя проклетите чаршафи? — Джийн остави чашите на пода и отиде до масата под прозореца, на която имаше купчина ленени кърпи, кана с вода и купа за миене. Водата в купата беше с ръждив цвят от стара кръв.
— Не ме боли, Джийн — прошепна Локи.
Без да му обръща внимание, Джийн вдигна купата. Прозорецът гледаше към вътрешния двор на пансиона, който, за щастие, беше безлюден. Джийн изхвърли старата кървава вода, напълни купата от каната и натопи парче лен в нея.
— Ръката! — каза той. Локи изсумтя намусено и Джийн уви мокрия плат около пръстите му. Платът веднага стана розов. — Дръж я вдигната известно време.
— Знам, че изглежда зле, но наистина не е толкова много кръв.
— Малко ти е останала за губене!
— Все още искам виното.
Джийн отново донесе чашите им и внимателно постави една в дясната ръка на Локи. Локи не изглеждаше да трепери много в момента, което беше приятно. В последно време му беше сложно да държи нещо.
— Тост — каза Локи. — За алхимиците. Дано всички ги поразят пищящи огнени лайна. — Той отпи от виното си. — Или да ги задушат в леглата им. Което е по-удобно. Не съм придирчив.
На следващата глътка се изкашля и във виното му се отрони рубиненочервена капчица, оставяйки тъмна спирала, докато се разтваряше.
— Богове! — възкликна Джийн. Той преглътна остатъка от собственото си вино и остави чашата настрана. — Отивам да доведа Малкор.
— Джийн, нямам нужда от още един шибан кучи врач в момента. Той идва вече шест или седем пъти, защо…
— Нещо може да се е променило. Нещо трябва да е различно. — Джийн грабна палтото си. — Може да помогне за кървенето. Може най-накрая да намери някаква следа…
— Няма никаква следа, Джийн. Няма шибана противоотрова, която да бликне от Малкор, Кепиря, Зодести или който и да е измамен резач на циреи в целия този досаден насран град.