5.
— Няма нови симптоми — каза Малкор, закръглен старец със сива брада, която се къдреше на брадичката му като приближаваща гръмотевична буря. Малкор беше кучи врач, уличен лекар, без официално обучение или разрешително, но от всички от неговия вид в Лашейн той най-често беше трезвен. — Само ново проявление на познатите симптоми. Не губи надежда.
— Вероятно няма да се получи — рече Локи. — Но ти благодаря за ръката.
Малкор беше сложил лапа от царевично брашно с мед на върховете на пръстите на Локи, после ги беше увил със сухи ленени превръзки, превръщайки лявата му ръка в безполезна маса.
— М-да. Боговете обичат хората, които се смеят на затрудненията.
— Затрудненията са ужасно скучни. Човек трябва да се смее, ако не може постоянно да е пиян — каза Локи.
— Значи, кървенето не е нищо ново? Не е по-зле от преди? — попита Джийн.
— Ново неудобство е, да. — Малкор се поколеба, после сви рамене. — Ами, като се има предвид цялостната загуба на жизнени течности… Не мога да кажа. Може би по-задълбочено проучване на отделителните…
— Искаш купа, пълна с пикня — уточни Локи. — Можеш да си отвориш бутилка от собствените запаси. Дадох доста от моята, откакто дойдох тук.
— Добре тогава. — Малкор се изправи и колената му изпукаха като ръждиви панти. — Щом няма да гадая по пикнята ти, няма да гадая и толкова. Мога обаче да ти оставя хапче, което би трябвало да ти донесе прекрасно облекчение за дванайсет до двайсет и четири часа и може би дори ще насърчи намалелите течности в тебе да потекат…
— Прекрасно — каза Локи. — Дали отново ще е състоящо се главно от тебешир? Или другото, което е от захар? Бих предпочел захарта.
— Ей! Я чакай малко! — Грозното старо лице на Малкор почервеня. — Може и да не нося робата на Колегията, но когато отида при боговете, те ще знаят, че наистина ми е пукало за облекчаването на мъките на пациентите ми!
— Мир, старче. — Локи се закашля и разтри очи с ръката си, която не беше бинтована. — Знам, че правиш всичко възможно. Но ми спести плацебото.
— Нека приятелят ти свали превръзките след няколко часа — сопнато каза Малкор, навличайки отново износения си редингот, осеян с тъмни петна. — Ако пиеш, пий умерено. Разреждай виното си с вода.
— Бъди спокоен, приятелят ми разрежда виното както нервна дойка — за девствена принцеса.
— Извинявай — каза Джийн, докато извеждаше Малкор. — Труден характер е, когато е болен.
— Остават му два-три дни — каза старецът.
— Не можеш да си…
— О, да, мога. Кървенето се влошава. Отслабването му става по-ясно изразено. Равновесието на течностите му е непоправимо нарушено и съм сигурен, че изследване на водите му ще покаже наличие на кръв. Опитах се да го окуража, но приятелят ти явно не се залъгва.
— Но…
— А и ти не трябва да се залъгваш.
— Трябва да има някой, който да може да направи нещо!
— Боговете.
— Ако можеш да убедиш Зодести…
— Зодести? — Малкор се изсмя. — Само какво прахосничество на дарба има в него! Зодести лекува само две болести: богатството и известността. Никога няма да се замисли да направи нещо повече за приятеля ти от това да му провери кръвното.
— Значи, нямаш други идеи? Нямаш други предложения?
— Повикай свещеници. Докато е още с бистър ум. — Джийн се намръщи и възрастният кучи врач нежно го хвана за рамената. — Не мога да назова отровата, която убива приятеля ти. Но това, което убива теб, се нарича надежда.
— Благодаря ти за отделеното време — изсумтя Джийн и взе няколко сребърни монети от кесията си. — Ако отново се яви нужда от твоите изумителни проникновения…
— Една-единствена дувеста ще е напълно достатъчна — каза Малкор. — И въпреки сегашното ти настроение знай, че ще се отзова, когато и да се нуждаеш. Преди края дискомфортът на приятеля ти по-вероятно ще нарасне, вместо да се разсее.
Слънцето беше залязло, а покривите и кулите на града оживяваха от точици светлина, борещи се със задълбочаващата се нощ. Като гледаше как Малкор изчезва надолу по улицата, Джийн повече от всякога искаше да има кого да удари.
6.
— Хубав ден желая — каза Джийн, приближавайки се отново към портата на градината. Беше вторият час след пладне на следващия ден, а небето над него представляваше вряща смесица от сиво. Дъждът все още не беше завалял, но предстоеше със сигурност, и при това скоро. — Тук съм с обичайната си молба.