— Колко напълно неочаквано! — каза старецът зад железните решетки.
— Дали времето е удобно? — Джийн отново можеше да чуе смях от вътрешността на градината, а също така и поредица от отекващи плясъци, все едно хвърляха нещо срещу каменна стена.
— Или ако ученият е зает…
— С работа. Страннико, да не би разговорът, който водихме вчера, да е напуснал спомените ти?
— Трябва да те помоля, господине! — Джийн вложи в гласа си страстна искреност, доколкото успя. — Един добър човек лежи на смъртен одър и отчаяно се нуждае от помощ. Господарят ти не е ли положил лекарската клетва на Колегиума?
— Клетвите му не са твоя работа. А и много други добри хора лежат на смъртен одър, нуждаейки се отчаяно от помощ, в Лашейн и Картейн, и навсякъде другаде по света. Да виждаш учения да оседлава коня си, за да ги търси?
— Моля те… — Джийн разтърси нова кесия и монетите в нея зазвъняха. — Поне отнеси съобщението, в името на боговете.
Наполовина намръщен, наполовина усмихнат, слугата се пресегна през металните пръти. Джийн пусна кесията, хвана мъжа за яката и го дръпна здраво към вратата. Секунда по-късно Джийн размаха нож в свободната си ръка.
Беше кама-мушкач, от вида, с който по-скоро се борави със стиснат юмрук, отколкото с фехтовъчен захват. Острието, опиращо се в кокалчетата на Джийн, беше дълго петнайсет сантиметра и извито като животински нокът.
— Има само един начин, по който можеш да използваш такъв нож — прошепна Джийн. — Виждаш ли го? Ако се опиташ да извикаш или да се дръпнеш, ще носиш коремните си мазнини вместо престилка. Отвори портата.
— Ще умреш заради това — изсъска прислужникът. — Ще те одерат и ще те сварят в солена вода.
— И каква утеха ще е това за теб, а? — Джийн го мушна с ножа в стомаха. — Отвори портата или ще взема ключовете от трупа ти.
С трепереща ръка старецът отвори вратата. Джийн я бутна настрани, отново хвана слугата и го обърна. Сега ножът опираше в долната част на гърба на стареца.
— Заведи ме при господаря си. Дръж се спокойно. Кажи му, че се е появил важен случай и че ще иска да изслуша предложението ми.
— Ученият е в градината. Но ти си луд… Той има високопоставени приятели… О… Ох!
Джийн отново го бодна с острието, подтиквайки го да върви напред.
— Естествено — каза той. — Но ти имаш ли приятели по-близко от ножа ми?
В средата на градината един нисък, набит мъж на около трийсет и пет години се заливаше от смях заедно с жена, която още нямаше и двайсет. И двамата бяха облечени в светли панталони, копринени ризи и подплатени кожени ръкавици. Това обясняваше ритмичния звук, чут преди. Използваха разчистена част от каменната стена за пърсава, „партньорска гонка“, аристократичен братовчед на хандбала.
— Господарю, мадам, хиляди извинения! — каза прислужникът, след като Джийн отново го мушна.
Джийн остана на половин крачка зад слугата и така нито Зодести, нито гостенката му можеха да видят истинската причина за влизането му в градината.
— Въпросът е от голяма важност, господарю.
— Важност? — Зодести имаше гъсти черни къдрици, сега пригладени от потта, и останки от характерен за висшето верарско общество акцент. — За кого е дошъл да говори този човек?
— За изтъкнат приятел — каза Джийн. — По обичайните причини. Няма да е уместно да обсъждаме това пред вашата млада…
— В името на боговете, аз ще реша дали е уместно, или не в собствената ми градина! Този господин е дързък, Лоран. Знаеш предпочитанията ми. Дано това да е сериозно.
— Въпрос на живот и смърт, господарю.
— Нека остави подробностите. Ако ги намеря за отговарящи на условията, може да ме потърси отново след вечеря.
— Сега ще е по-добре — каза Джийн, — за всички ни.
— За кого, всички адове, се мислиш? Сера на крайната ти нужда! Лоран, изхвърли този…
— Отказът ви е отбелязан и сърдечно отхвърлен. — Джийн избута Лоран на тревата. Половин секунда по-късно се беше нахвърлил на Зодести; обви месестата си ръка около гърлото на физикера и извади острието си така, че младата жена да може да го вижда. — Извикате ли за помощ, аз ще го използвам, мадам. Би ми било особено неприятно някоя рана на учения да ми тежи на съвестта.
— Аз… Аз… — опита се да му отговори тя.
— Заеквайте колкото желаете, стига да не викате. Що се отнася до теб — Джийн стисна мъжа за трахеята, за да покаже силата си, и физикерът изпъшка. — Опитах да се държа любезно. Щях да платя добре. Но сега ще те науча на нов начин на работа. Имаш ли комплект, който да носиш в случаи на отравяне? Материали, които ще са ти нужни за преглед?