— Да — каза Зодести. — В кабинета ми са.
— Спокойно ще влезем в къщата ти, всички. Изправи се, Лоран. Имаш ли карета и кочияш, Зодести?
— Да — каза ученият.
— Да влизаме, значи, все едно, че всичко е наред. Ако някой от вас ми създаде неприятности, кълна се в името на боговете, ще започна да упражнявам вратна хирургия.
7.
Сложната част беше да вкара всички в кабинета на Зодести под любопитните погледи на готвача и помощника му. Но никой от заложниците на Джийн не направи сцена и скоро вратата на кабинета беше между тях и всяка възможна намеса. Джийн пусна резето, усмихна се и каза:
— Лоран, би ли…
В този момент старецът намери кураж за последна отчаяна съпротива. Дори и както се беше ядосал, на Джийн сърце не му даваше да наръга горкия идиот, затова заби ръката, с която държеше ножа, в челюстта на Лоран. Прислужникът тупна в безсъзнание на пода. Зодести се хвърли към бюрото в ъгъла и отвори едно чекмедже, преди Джийн да го хване за яката и да го захвърли до Лоран. Джийн погледна в чекмеджето и се засмя.
— Щеше да ме отблъснеш с нож за писма? Седнете и двамата. — Джийн посочи две кресла до задната стена. Докато Зодести и приятелката му сядаха, опулени като ученици, очакващи наказание от учител, Джийн дръпна едно от пердетата, които висяха до притворения прозорец на кабинета. Наряза го на ленти и ги хвърли на Зодести.
— Не съм сигурен, че разбирам…
— Младата ти приятелка представлява проблем — каза Джийн. — Без да искам да ви обидя, мадам, но с един заложник е достатъчно трудно да се оправи човек, да не говорим за двама. Особено когато те са тромави, неопитни заложници, които не са свикнали с ролята си и с оправдаването на надеждите. Затова ще ви оставим в този хубав голям килер, където няма да ви намерят прекалено късно или прекалено скоро.
— Как се осмелявате? — каза младата жена. — Искам да знаете, че чичо ми е…
— Времето е безценно, а ножът ми — остър — каза Джийн. — Когато някой слуга най-накрая отвори килера, как да ви намери — жива или мъртва?
— Жива — преглътна тя.
— Запуши ѝ устата, учени! — каза Джийн. — После я вържи с хубави здрави възли. Сам ще ги проверя, като свършиш. След като тя бъде вързана, направи същото и с Лоран.
Докато Зодести връзваше партньорката си по пърсава (ако това наистина беше пределът на партньорството им), Джийн дръпна още едно перде и наряза и него на ленти. Очите му се обърнаха към шкафовете със стъклени витрини из стаята. Те съдържаха колекция книги, стъклени съдове, образци от билки, алхимически прахове и странни хирургически инструменти. Джийн се окуражи — ако езотериката на Зодести отговаряше на реалните му способности, той все пак можеше да има отговор.
8.
— Тук е добре — каза Джийн.
— Мишел — каза Зодести, показвайки се през прозореца от своята страна на каретата, — спри.
Каретата спря с тропот и кочияшът слезе, за да отвори вратата. Джийн, скрил наполовина ножа в широкия маншет на жакета си, даде знак на Зодести да излезе пръв. Ученият го направи, понесъл голяма кожена чанта и вързоп с дрехи.
Започна да ръми лек дъждец, за което Джийн бе благодарен. Това щеше да изгони зяпачите от улиците, а облачното небе придаваше на града по-скоро вечерен, отколкото следобеден вид. Един похитител не можеше и да мечтае за нещо по-добро.
Джийн беше наредил да спрат на около две пресечки от „Вила Сувела“, пред уличка, която щеше да ги отведе там с криволичене и завиване, разклоняваща се към десетина други възможни дестинации по пътя.
— Ученият ще се забави няколко часа — каза Джийн, подавайки сгънато парче пергамент на кочияша. — Изчакай ни на този адрес.
Адресът, написан на пергамента, беше на кафене в търговската част на Лашейн, на около половин миля. Кочияшът се намръщи.
— Това устройва ли ви, господарю? Ще изпуснете вечерята…
— Няма проблеми, Мишел — каза Зодести с нотка на раздразнение. — Просто следвай нарежданията.
— Разбира се, господарю.
След като каретата се отдалечи с трополене, Джийн издърпа Зодести в уличката и каза:
— Все още можеш да се измъкнеш жив. Преоблечи се, както се разбрахме.
Купът дрехи се състоеше от шапка, измокрено от дъжда наметало и сетре, принадлежащи на Лоран, чиито размери съвпадаха с тези на господаря му. Зодести се загърна с наметалото, а Джийн извади от джоба си ивица от отрязаното перде.
— Сега пък какво, по дяволите, е това? — попита Зодести.