— Наистина ли си помисли, че ще премина през всички тези премеждия и ще ти позволя да видиш къде те водя? Предположих, че ще предпочетеш да си с превръзка на очите пред това да си в безсъзнание.
Зодести остана неподвижен, докато Джийн сложи превръзката на очите му, сложи му и качулката, а отгоре ѝ нахлупи шапката. Ефектът беше сполучлив. На повече от няколко крачки превръзката на очите нямаше да се вижда заради шапката или щеше да се загуби в сянката на качулката.
Джийн извади бутилка вино от лекарската чанта на Зодести. Отпуши я (Джийн я беше намерил в кабинета на Зодести, наполовина празна), напръска малко върху физикера, изля останалото на земята и пъхна празната бутилка в дясната ръка на Зодести. От миризмата, която се разнесе около тях, Джийн прецени, че е прахосал изключително ценното вино „Камелеона“.
— Сега — каза Джийн — ти си моят пиян приятел, когото изпращам на сигурно място. Дръж главата си наведена. — Джийн натика лекарската чанта на Зодести в лявата му ръка.
— Придържам те, така че да не паднеш, а ножът ми е по-близко, отколкото би желал.
— Ще бъдеш сварен жив заради това, кучи сине.
— Нека не намесваме майка ми в това. Внимавай къде стъпваш.
Отне им около десет минути да докуцукат до пансиона. Нямаше оплаквания. Малкото хора навън в дъжда явно си имаха по-важни неща от двама явни пияници, на които да обръщат внимание.
Щом веднъж се озоваха на сигурно място — в апартамента им, Джийн заключи входната врата, побутна Зодести към един стол и каза:
— Сега сме достатъчно далече от всички. Ако се опиташ да избягаш, да повишиш глас или да привлечеш внимание към себе си по какъвто и да било начин, ще те нараня. Лошо.
— Престани да ме заплашваш и ми покажи проклетия пациент.
— След минута. — Джийн отвори вратата към вътрешния апартамент, видя, че Локи е буден, и бързо каза на тайния им език със знаци: „Не използвай никакви имена.“
— Аз да не съм… — промърмори Локи — идиот? Знаех, че няма да дойде тук по собствена воля.
— Как…
— Обу си ботушите за бой и остави официалните си обувки до гардероба. А и всичките ти оръжия ги нямаше.
— Ясно. — Джийн махна превръзката от очите на Зодести и свали маскировката му. — Настани се удобно и се хващай на работа.
Физикерът вдигна чантата си и хвърляйки изпълнен с омраза поглед на Джийн, се премести до постелята на Локи. Гледа Локи няколко минути, след което си придърпа един дървен стол и седна.
— Надушвам вино — каза Локи. — „Камелеона“, мисля. Предполагам, че едва ли сте донесли малко със себе си?
— Само това, с което ме изкъпа приятелят ти — каза Зодести и щракна с пръсти пред очите на Локи няколко пъти, после премери пулса и на двете му китки. — Боже мой, в плачевно състояние си. Мислиш ли, че си бил отровен?
— Не — каза Локи, кашляйки. — Паднах по едни шибани стълби. На тебе на какво ти прилича?
— Можеш ли да се държиш възпитано с поне един от лечителите си? — попита Джийн.
— Ти си този, който го отвлече, мамка му.
— След като явно нямам избор — каза Зодести, — ще ти направя пълен преглед. Това може да предизвика дискомфорт, но не се оплаквай. Няма да те слушам.
Първото изследване на Зодести отне четвърт час. Като не обръщаше внимание на недоволството на Локи, той го мушкаше и ръгаше по стави и крайници, от раменете му до стъпалата.
— Крайниците ти изтръпват — каза накрая Зодести.
— Как можа да го прецениш?
— Току-що прободох с ланцет палците на краката ти.
— Пробил си дупки в шибаните ми стъпала?
— Добавих капчици в реката, ако се има предвид загубата на кръв от други места.
Зодести вдигна чантата си, извади копринен калъф, а от него — чифт очила с огромни лещи. Слагайки си ги, той дръпна нагоре устните на Локи и прегледа венците и зъбите му.
— Не съм шибан кон — възпротиви се Локи.
— Тихо! — Зодести задържа чистата част на една от захвърлените превръзки на Локи на венците му за няколко секунди, извади я и започна да ѝ се мръщи.
— Венците ти кървят. Виждам, че ноктите на ръцете ти са изрязани — каза Зодести.
— И какво от това?
— В Деня за назидание ли ги изряза?
— Как, по дяволите, да си спомня?
— Рязането на ноктите във всеки друг ден отслабва кръвта. Кажи ми, когато започнаха симптомите, погълна ли аметист?
— Да не би да имам аметист подръка?
— Свинското ти невежество относно основната медицина си е твой проблем. Акцентът ти е източен, така че не съм изненадан.