Останалата част от работата на физикера отне около час, в който Зодести направи задълбочаващи се езотерични тестове, докато Джийн се суетеше зад него, бдителен за признаци на измяна. Накрая Зодести въздъхна и се изправи, бършейки окървавените си ръце в чаршафите на Локи.
— Имаш злочестата съдба — каза му той — да си отровен със субстанция, която е отвъд възможностите ми. Като се има предвид, че имам магистърски пръстен по алхимия от теринския Колегиум…
— Майната им на бижутата ти! — каза Джийн. — Не можеш ли да направиш нещо?
— В началните стадии на отравянето може би… Но сега… — Зодести сви рамене.
— Гнида такава! — Джийн сграбчи Зодести за реверите, завъртя го и го заби в стената до леглото на Локи. — Надменен малък измамник! Ти ли си най-доброто, което може да предложи този град? НАПРАВИ НЕЩО!
— Не мога — каза Зодести с нова твърдост в гласа си. — Мисли каквото си искаш, прави каквото искаш. Това е пряко силите ми. И мога да кажа, то е пряко силите на всекиго.
— Пусни го — каза Локи.
— Трябва да има нещо…
— Пусни го! — Локи се повдигна, изплю още кръв и получи пристъп на кашлица.
Джийн пусна Зодести и физикерът се измъкна, гледайки кръвнишки.
— Малко след като отровата е била приложена — каза Зодести, — можех да опитам очистително. Или да напълня стомаха му с мляко и каша от пергамент. Или да му пусна кръв, за да разредя отровата. Но това нещо е било в него прекалено дълго. Дори с познатите отрови — продължи той, прибирайки инструментите си обратно в чантата — идва момент, в който щетите, нанесени на органите и течностите, не може да се поправят. А с тази непозната отрова? Кръвта му изтича от него. Не мога просто да я върна обратно.
— Мамка му! — прошепна Джийн.
— Въпросът вече не е дали, а кога — каза Зодести. — Виж, грозно копеле такова, въпреки начина, по който ме вкара в тая каша, аз му отдадох пълното си и безпристрастно внимание.
— Виждам. — Джийн бавно отиде до нощната масичка, взе една чаша и наля в нея вода от каната. — Носиш ли нещо, което може да потопи човек в дълбок сън? В случай че болките му се усилят?
— Разбира се. — Зодести извади малка хартиена торбичка от чантата си. — Накарай го да изпие това, разтворено във вода или вино, и няма да може да задържи очите си отворени.
— Я чакайте една шибана минута! — обади се Локи.
— Дай го насам — каза Джийн. Взе пакета, изсипа съдържанието му във водата и разклати чашата няколко пъти. — Колко време ще трае?
— Часове.
— Добре. — Джийн подаде чашата на Зодести и я посочи с кинжала. — Пий.
— Какво?
— Не искам да избягаш при първия страж, когото намериш, щом те зарежа на улицата.
— Не мисля, че ще се държа толкова глупаво, че да се опитам да бягам от теб…
— Не си мисли, че ми пука. Изпий всичко или ще ти счупя ръцете.
Зодести бързо изгълта съдържанието на чашата.
— Как ще се смея, когато те хванат, кучи сине! — Той захвърли чашата небрежно на леглото на Локи и седна, облягайки се на стената. — Всички съдии в Лашейн са ми пациенти. Приятелят ти е прекалено болен, за да бяга. Ако все още е жив, когато ви хванат, ще го изкарат напред и ще го разчленят само за да имаш какво да гледаш, докато чакаш собствената си екзекуция.
Няколко секунди по-късно оброни глава и започна да хърка.
— Мислиш ли, че се преструва? — попита Локи.
Джийн ръгна с върха на кинжала си прасеца на изпънатия крак на Зодести. Лекарят не помръдна.
— Не ми се иска да казвам: „Казах ти!“ — рече Локи, облягайки се отново на възглавниците, скръстил ръце. — Почакай, не, не искам. Бутилка вино би ми дошла добре и не я разреждай този…
— Ще доведа Малкор — каза Джийн. — Ще го накарам да остане през нощта. Постоянно наблюдение.
— Мамка му, Джийн, опомни се. — Локи се изкашля и взе да се удря по гръдния кош. — Как се промениха нещата, а? Исках да умра във Вел Вирацо и ти ме върна към здравия разум. Сега наистина умирам, а ти си загубил своя.
— Има…
— Без повече лечители, Джийн. Без повече алхимици, без повече кучи врачове. Стига си търсил под вола теле.
— Как можеш просто да си лежиш като риба на сухо, без изобщо да се бориш?
— Мисля, че мога да се мятам малко, ако мислиш, че ще помогне.
— Сивият крал те наряза като парче телешко и ти оживя, ставайки два пъти по-досаден.
— Рани от меч. Ако не позеленеят, можеш да очакваш да се изцерят. Такива са нещата. С черната алхимия — кой, по дяволите, знае?
— Ще ти дам вино, но искам да го пиеш двойно разредено с вода, както каза Малкор. И искам да хапнеш тази вечер, всичко, което можеш да поемеш. Трябва да си пазиш силите…