— Ще хапна, но само колкото да дам малко отпор на виното. Няма друг смисъл, Джийн. Няма лек за предстоящото.
— Ако може да бъдеш излекуван, ще трябва да изтраеш. Да го надживееш, докато се пречупи като треска.
— По-скоро отровата ще ме надживее. — Локи се закашля и забърса уста с един от чаршафите си. — Джийн, навлякъл си ни малко неприятности, като си измъкнал тази малка невестулка от къщата ѝ. Определено разбираш това.
— Бях много внимателен.
— Трябва да си по-предпазлив. Той ще запомни лицето ти, а Лашейн не е много голям. Виж, трябва да вземеш останалите пари. Вземи ги и се измъкни от града още тази вечер. Можеш веднага да се заемеш с някой от поне дузината познати ти занаяти, говориш четири езика, ще забогатееш отново за…
— Неразбираеми брътвежи. — Джийн седна на края на леглото и нежно отметна изпотения перчем на Локи от очите му. — Не разбирам и думичка от това, което казваш.
— Джийн, познавам те. Ще избиеш половин градски квартал, когато си ядосан, но никога няма да прережеш гърлото на спящ човек, който в действителност не ни е сторил зло. Това означава, че стражите рано или късно ще разбият вратите ни. Моля те, не бъди тук, когато дойдат.
— Сам си навлече това, когато ме измами и сипа цялата противоотрова в чашата ми. Сам трябва да се пребориш с послед…
— Как ли пък не. Ти щеше да ме лишиш и от този избор. Богове, всички тези маневри за етично надмощие! Човек би си помислил, че сме женени. — Локи се закашля и изви гръб като дъга. — Боговете наистина трябва да са ти ядосани, за да те направят моя болногледачка — каза той тихо. — Не за първи, а вече за втори път.
— По дяволите, те ме направиха твоя болногледачка, когато бях на десет години. Ти можеш да събаряш кралства по прищявка. Това, от което имаш нужда, е някой, който да внимава да не те прегази карета всеки път, когато пресичаш улицата.
— Това обаче вече приключи. И може би щеше да е по-добре за тебе, ако ме беше прегазила някоя карета…
— Виждаш ли това? — Джийн извади прилежно овързания кичур тъмна къдрава коса от джоба на сакото си и му го показа. — Виждаш ли това, проклето копеле? Знаеш откъде го имам. Приключих със загубите. Чу ли ме, мамицата му? Приключих със загубите. Спести ми безценното си самосъжаление, защото това не е сцена, а аз не съм платил два медника, за да си изплача очите на нечия предсмъртна реч. Не ти се полага такава, разбра ли? Не ми пука дори и да изкашляш кофи с кръв. Тях мога да нося. Не ме интересува дори да виеш като куче с месеци. Ще се храниш и ще пиеш, и ще продължиш да се бориш.
— Е… — започна Локи след известно време, прекарано в мълчание. — Е, щом ще се държиш като упорит копелдак… — Той се усмихна кисело. — Защо не отвориш това вино, за да можем да започнем частта с пиенето?
9.
Джийн остави Зодести в една уличка на около три пресечки западно от „Вила Сувела“, като се постара да го прикрие добре и засипа чантата му с боклуци. Щом се събудеше, изобщо нямаше да е щастлив, но поне щеше да е жив.
Състоянието на Локи не се промени много тази вечер; той спа на пристъпи и сепвания, пийна вино, неохотно дъвка студено говеждо и мек хляб и продължи да кърви. Джийн заспа прав и успя да разлее бира върху един ненужен трактат на тема отрови. Напоследък повечето им вечери бяха такива.
Ако Джийн беше мислил трезво, щеше да осъзнае, че последиците от отвличането на Зодести можеше да ги застигнат и от други посоки освен от лашейнската стража.
Дъждът продължи да вали и на следващата вечер, обвивайки града в мрак. Точно преди невидимия залез Джийн излезе за пресни провизии. Имаше търговска странноприемница на няма и десет минути от „Вила Сувела“, която служеше за алъш-вериш в късните часове.
Когато Джийн се върна, по нищо не личеше входната врата да е била отваряна. Нямаше причина да подозира, че нещо не е наред, докато не погледна надолу пред входа и не видя мръсотията от водата, която наскоро беше преминала през прага.
Раздвижване от двете страни — прекалено много нападатели, прекалено добре подготвени. Кошницата с храна и вино изобщо не ставаше за оръжие. Джийн падна под натиска на телата. С отчаян пристъп на сила той смаза нечий нос, ритна нечий крак, опита се да си проправи достатъчно място, за да извади и използва брадвичките си…
— Достатъчно — каза властен глас. Джийн погледна нагоре. Вратата на вътрешния апартамент беше отворена, а около леглото на Локи имаше надвесени мъже.