— Така ли?
— Обикновено това е моментът, в който щяхме да сварим супа от топките ти и да те гледаме как я пиеш. Обикновено. Но тук съществува нещо, което можеш да наречеш конфликт на интереси. От една страна, си чужденец, докоснал лашейнец, който има точните приятели. Това ще рече да те убием. От друга страна обаче, ясно се вижда, че си човек с връзки в Камор. Големият Барсави вече може и да не е сред нас, боговете да се смилят над уродливата му душа, но никой, който е с всичкия си, не иска да се ебава с капите. Може да си братовчед на някого, знам ли? След година или две може някой да дойде да те търси. Да разпита из града. Опа! Някой му казва да потърси на дъното на езерото. И кой ще бъде изпратен в Камор в ковчег, за да плати дълга? Лично аз. Това ще рече да не те убиваме, мамицата му.
— Както казах, имам малко пари — каза Джийн. — Ако това може да е от полза.
— Вече не става въпрос за парите ти. Но това, което е от полза, е, че приятелчето ти тук умира… И като го гледам, ще му е адски драго да си замине.
— Вижте, ако само го оставите тук, той има нужда от почивка…
— Знам. И точно затова ще ви изритам задниците от Лашейн. — Кортеса размаха ръце към хората си. — Съберете всичко. Всичката храна, всичкото вино. Одеялата, превръзките, парите. Вземете дървата от камината. Изхвърлете водата от каната. Пратете вест на съдържателя, че тези двамата шибаняци са под забрана.
— Моля… — обади се Джийн. — Моля ви…
— Млъкни. Може да задържите дрехите и оръжията си. Няма да ви отпратя съвсем голи. Но искам да се разкарате. До изгрев-слънце да сте извън града или Зодести сам ще ви отреже ушите. Приятелят ти може да си намери някое друго място, където да умре. — Кортеса потупа Локи по крака. — Мисли си добре за мен в ада, нещастно копеле.
— Може и ти лично да се довлечеш там скоро — каза Локи. — Ще те чакам с разтворени обятия.
Хората на Кортеса оголиха апартамента до основи. Внимателно струпаха оръжията на Джийн на пода, всичко друго взеха или счупиха. Оставиха Локи да лежи на леглото по изцапаните с кръв бричове и туника. Личната кесия на Джийн и онази, която съдържаше по-голямата част от средствата им, бяха изпразнени. След малко един от хората на Кортеса напъха и празните кесии в джобовете си.
— О! — каза Кортеса на Джийн, докато врявата се пренасяше навън. — Още нещо: Леон печели минутка насаме с теб в ъгъла. Заради носа си.
— Жив да си, шефе — промърмори Леон, предпазливо ръчкайки подутите синини, които се бяха разпрострели до устните му.
— И трябва да го изтърпиш, чужденецо. И пръста си да помръднеш, ще изкормя приятелчето ти. — Кортеса потупа Джийн по бузата и се обърна да си ходи. — До изгрев-слънце дим да ви няма от Лашейн. Или следващия разговор, който ще проведем, ще е в мазето на Зодести.
10.
— Джийн — прошепна Локи веднага след като и последният от биячите на Кортеса излезе. — Джийн! Добре ли си?
— Добре съм. — Джийн се беше свил на мястото, на което преди това беше нощната масичка, преди хората на Кортеса да я махнат. Леон беше действал просто, но ентусиазирано и Джийн се чувстваше, все едно са го хвърлили надолу по каменист склон. — Просто… се наслаждавам на пода. Той беше достатъчно мил да ме хване, когато падах.
— Слушай, Джийн. Взех част от парите, когато дойдохме тук от лодката… Скрих ги. Разхлабих една от дъските под леглото.
— Знам. Аз оправих дъската. Прибрах парите обратно.
— Змиорка такава! Исках да имаш нещо, с което да се измъкнеш, когато…
— Знаех, че ще се опиташ, Локи. Нямаше много скришни места около леглото, до които да можеш да докуцукаш.
— Аах!
— Аах и на тебе. — Джийн се обърна по гръб и зяпна в тавана, дишайки бавно. Не чувстваше да има нещо счупено, но ребрата му и всичко, прикрепено към тях, се редяха на опашка да подават оплаквания. — Дай ми няколко минутки. Ще изляза и ще ти намеря някакви одеяла. Мога да намеря карета. Може би лодка. Ще те изкарам оттук някак, преди да се зазори. Останал е много мрак, който да използваме.
— Джийн, ще те наблюдават, докато не заминеш. Няма да ти позволят… — Локи се закашля няколко пъти — да откраднеш нещо голямо. А аз няма да ти позволя да ме носиш.
— Няма да ми позволиш да те нося? С какво ще ме отблъснеш, със сарказъм?
— Сигурно имаше няколко хиляди солария, Джийн. Можеше да отидеш навсякъде… Можеше да постигнеш всичко с тях.
— Направих с тях точно това, което исках. Така, идваш с мен. Или ще остана тук, за да умрем заедно.