— С теб човек не може да излезе наглава.
— А пък ти си образец на разбирателството. Проклет от боговете егоист със свински мозък.
— Това не е честен спор. Имаш повече енергия за големи приказки от мен — Локи се засмя.
— Богове, погледни ни. Можеш ли да повярваш, че взеха и дървата за огрев?
— Много малко неща ме учудват в последно време. — Джийн се изправи бавно, потрепвайки постоянно от болка. — Така, да видим инвентара. Нямаме пари. Само с дрехите на гърба си сме. Главно на моя гръб. Малко оръжия. Нямаме дърва за огрев. Тъй като се съмнявам, че ще ни позволят да задигнем нещо от града, изглежда, че ще трябва да поработя на главния път.
— Как смяташ да спираш карети?
— Ще те хвърля на пътя и ще се надявам да спрат.
— Престъпен гений. От прочувствена симпатия ли ще спират?
— По-скоро от отвращение.
На вратата се почука. Локи и Джийн се спогледаха тревожно и Джийн взе една кама от малката купчина оръжия, която му бяха оставили.
— Може да се връщат за леглото — каза Локи.
— Те пък защо биха чукали?
Джийн почти изцяло се скри зад вратата, докато я отваряше, и държеше камата зад гърба си, така че да не се вижда.
Не беше Кортеса или някой кучи врач, нито дори съдържателят на „Вила Сувела“, както предполагаше Джийн. Беше жена, облечена в богато извезана промазана мантия, от която капеше вода. Жената държеше алхимичен глобус в ръце и на бледата му светлина Джийн видя, че не беше млада.
Джийн внимателно проучи тротоара зад нея. Нямаше карета, нито носилка, нито какъвто и да било ескорт — само мъглява тъмнина и ромоленето на дъжда. Може да беше местна? Или пък гостенка на „Вила Сувела“?
— Хм… Мога ли да ви помогна, мадам?
— Смятам, че можем взаимно да си помогнем. Дали мога да вляза? — Жената имаше мек и приятен глас с акцент, много доближаващ се до лашейнския. Доближаващ се, но не съвсем.
— Не е… Ами, съжалявам, но в момента сме изпаднали в малко затруднение. Приятелят ми е болен.
— Знам, че взеха мебелите ви.
— Знаете ли?
— И знам, че вие с приятеля ти поначало нямахте много.
— Мадам, изглежда, ме поставяте в неудобно положение.
— А вие, изглежда, ме държите навън в дъжда.
— Ами… — Джийн завъртя камата и я накара да изчезне в ръкава на туниката му. — Е, приятелят ми, както казах, е смъртно болен. Трябва да сте наясно…
— Не ми пречи. — Жената влезе веднага след като решителността на Джийн го напусна, и елегантно се премести от пътя, докато той затваряше вратата зад нея. — В крайна сметка отровата е заразна само на вечерни забави.
— Как, по дяволите… Дали пък не сте лечителка?
— Надали.
— От хората на Кортеса ли сте?
Жената само се изсмя на думите му и махна качулката на промазаната си мантия. Беше около петдесетте, с добре поддържания вид на петдесетте, който само богатството може да направи възможен, а косата ѝ имаше цвета на суха есенна пшеница със сребърни кичури над слепоочията. Имаше ъгловато лице и смущаващо големи тъмни очи.
— Ето, вземи това. — Тя хвърли алхимичния глобус на Джийн, който инстинктивно го хвана. — Знам, че останахте и без осветление.
— А, благодаря ви, но…
— Леле, леле! — Жената разкопча мантията и я смъкна от раменете си при влизането си във вътрешната стая. Палтото и полите ѝ бяха обшити със сребърни нишки, а богата сребърна дантела, зашита под маншетите, покриваше ръцете ѝ до половината. Тя погледна Локи. — Изглежда, съм била омаловажаващо осведомена.
— Простете ми, че не се изправям — каза Локи — и че не ви предлагам да седнете. И че не съм облечен. И че… — той се изкашля. — И че не ми пука ни най-малко.
— Достигнали сте до последните си капки чар, забелязвам.
— На последните си капки от всичко съм. Коя сте вие все пак?
Жената изтръска промазаната си мантия и я метна върху Локи като одеяло.
— Б-благодаря ви.
— Трудно е да се проведе сериозен разговор с някого, чието благоприличие е компрометирано, Локи.
Следващият звук в стаята бе, когато Джийн хлопна резето на входната врата. След миг той се върна във вътрешната стая с нож в ръка. Захвърли светещия глобус на леглото, където Локи го хвана, за да не падне на пода.
— Божичко! — рече Джийн. — Търпението ми към загадъчните глупости се изпари през вратата заедно с парите и мебелите! Затова обясни откъде знаеш това име, и няма да трябва да се чувствам виновен за…
— Съмнявам се, че ще преживееш случилото се, ако действаш импулсивно, Джийн Танен. Знам, че гордостта ти няма да го преживее. Отдръпни острието.