Писмото беше дело на по-добрия Локи, на учещия се и даващ Локи, на мъжа, който я слушаше. Слушаше я… Колко банално ѝ звучеше, но Сабета беше жена в този свят достатъчно дълго време, за да осъзнае колко рядко и привлекателно е това. Беше забавно да използва мъжете като фигури в „Хвани херцога“, но будалите надаваха ухо за крайната възможност, очакваха собствените им желания да им бъдат повторени. След годините в Същините и временното ѝ пребиваване сред настроените, в името на боговете, тя се пристрастяваше към компанията на Локи повече от всякога — към мъж, който е горд, непредвидим и се пригажда към желанията ѝ от любов и приятелство, а не заради собствените ѝ хитрини.
Ъгълчетата на полезрението ѝ се замъглиха. Разтърка не особено нежно очите си, изтри появилите се сълзи и подсмръкна надменно. Проклета да е цялата тъпа каша! Сърцето ѝ беше отворено като стара рана, но какво следваше? Какво искаха Вързомаговете да се случи с мъжа, когото обичаше?
От егоизъм ли го държеше настрани, или беше благоразумна да се защити от най-лошото, което можеше да се случи, и то скоро?
— Уродливи пазителю — прошепна тя, — ако сестра ти Прева има някои полезни разкрития, които да не са ѝ нужни в момента, ще ѝ кажеш ли, че съм готова да бъда преместена?
Сабета въздъхна. Да бъде преместена, но не и сама да се премести. Нека нощта бъде нейна още няколко минути. Нека делата на Черен ирис да тиктакат като часовников механизъм. Нека маговете да седнат на палците си и се завъртят. Прочете писмото на Локи отново, след което се вгледа в града, докато мислите бушуваха в главата ѝ.
Гобленът на покривите, изтъкан от лунна светлина, сенките и бавно димящият пушек от комините я успокоиха, но не ѝ предложиха отговори.
12.
Две вечери по-късно Локи и Джийн седяха заедно на балкона на Дълбоки корени в „При Джостен“, вечеряйки с „птици в гнездо“ (огромни късове от няколко вида диви птици върху легло от тесто, пълнени с пикантен ориз и праз и покрити с лук и заквасена сметана). За да прокарат всичко това, използваха кани със силен ел, а между хапките обсъждаха обичайната купчина бележки и доклади.
Оставаше по-малко от седмица и ситуацията вече излизаше извън контрол. Офиси и на двете партии бяха разбивани, функционери — тормозени или арестувани от сини плащове под смешни претексти, а глашатаи и памфлетисти се надвикваха по улиците. Локи беше изпратил облечен в черно екип на няколко от градските пазари, за да раздава възпоменателни питки с меласа от името на Черен ирис. Алхимичното слабително в тях действаше бавно, но в крайна сметка — много силно, и голяма част от получателите публично изразиха липсата си на признателност към щедростта на Черен ирис.
Независимо от това обичайните залози продължаваха да бъдат единайсет към осем в полза на Черен ирис. Колкото и на Локи да му се искаше да промени това с детински пакости, в града реално не остана никой, който да приеме печени сладкиши от непознат.
— О, господа, господа! — Появи се Никорос, все още изглеждащ като след седмица безсъние по време на пътуване. — Имам… съжалявам, че се натрапвам на вечерята ви, но имам неприятни новини.
— Първите за вечерта — каза небрежно Локи. — Давай тогава, шокирай ни.
— Става дума за магазина, мастер Лазари. Този, който ме помолихте да осигуря… във Вел Веспала, където с мастер Калас искахте да складирате всички… ами, нали знаете, алхимичните неща. Преди два часа хамали в облекло на Черен ирис влязоха вътре и прочистиха склада. Натовариха всичко на каруци и тръгнаха към място, което все още не съм открил.
Вилицата на Локи замръзна на половината път към устата му. Втренчи се в Никорос за момент, след което размени кратък, но многозначителен поглед с Джийн.
— А, проклятие! — каза най-накрая той и лапна хапката пиле. — Ммм. Проклятие. Доста скъпа загуба. И добър трик, отнет изпод носа ми.
— Моите най-искрени извинения, мастер Лазари.
— Ами не е твоя вината — каза Локи, докато се чудеше какво е накарало напълно раболепния като малко кученце Никорос да обърне плаща си. Нещо, свързано с това, че не бе взел акадрис? Някакъв провал в магията на Вързомаговете? Бедният стар Соколар, без език и пръсти и в кома, оставаше довод против тяхната непогрешимост.
— И все пак — продължи Локи — съперниците ни, изглежда, напоследък знаят много добре къде си крием хубавите играчки. Искам да ни осигуриш корабче.
— Корабче ли, мастер Лазари?
— Да. Нещо достойно. Баржа или малка яхта за разходки, ако някой член на партията разполага с такова корабче.