— Това е много вероятно. Може ли да попитам с каква цел?
— Взехме нещо от член на Консейла на Черен ирис — каза Джийн. — Семейни ценности със значителна… сантиментална стойност. Ще ги върнем, щом ни направи една услуга.
— И имаме нужда въпросните предмети да бъдат на абсолютно сигурно място до нощта на изборите — каза Локи. — Не съм убеден, че имам доверие в сегашните ни скришни места, затова нека ги оставим на вода, за да можем да ги местим.
— Ще се заема незабавно — каза Никорос.
— Браво, момче! — каза Локи, хапвайки още едно парче пиле. — Минимален екипаж от най-доверените хора. Няма нужда да знаят какво пренася корабчето. С мастер Калас сами ще натоварим предметите.
Никорос се разбърза и излезе.
— Не очаквах да е той — прошепна Джийн.
— Нито пък аз — каза Локи. — Но съм ужасно любопитен да разбера как го е постигнала. Поне знаем. Сега остава да се осланяме на корабчето.
— За корабчето! — предложи тост Джийн. Вдигнаха плоските бутилки с ел и ги изпразниха.
13.
В нощта преди изборите Локи се беше подпрял на стена на върха на най-високото укрепление на Плаца Гандоло, загледан оттатък леко вълнуващата се вода на реката и прекосяващата я линия от светлините на фенерите, наподобяващи хиляди пръски от четката на пиян художник.
От лявата му страна се издигаше Небесната дъга, клатушкащ се и пеещ висящ мост, чиито четири съединителни кули бяха осеяни с балкони със запечатани врати. Въпреки че не се виждаха от позицията на Локи няколкостотин стъпки по-долу, само допреди час той беше слушал описанието на Джостен.
Според съдържателя вратите не можеше да бъдат отворени с човешки умения, както е и с по-голямата част от елдренското наследство, но някога екип от учени и работници бяха изградили скеле в опита да ги проучат отблизо.
— Може би преди сто и петдесет години. Качили се осем души — измънка Джостен, след като обиколи с поглед бара. — Шестима загинали. Така и не открили тела и никой от оцелелите не могъл да каже какво се е случило. До края на дните им ги мъчили сънища. Лоши сънища. Никой освен една жена не искал да говори за преживяното. Преди да умре, се изповядала пред жрица на Сендовани. Умряла млада като всички останали. Казват, че маговете и Консейлът покрили всичко, записано от жрицата. Затова е много добре, че елдергласът не се нуждае от поддържане, приятелю, защото никой в Картейн не се е качвал до Небесната дъга оттогава.
— Направо очарователно — промърмори Локи, загледан нагоре в изящните тъмни силуети, закриващи небето и звездите.
Богове, разказваше сам на себе си ужасни истории. Не особено изискано или хладнокръвно поведение. Трябваше да се успокои, но не беше се сетил да си вземе четвърт буре силно вино.
По камъните зад него се чуха стъпки и той подскочи — нито изискано, нито хладнокръвно.
Сабета беше сама. С тъмноален жакет върху шоколадовокафява пола, с коса, плътно прибрана зад лакираните фиби.
— Изглеждаш така, сякаш си чувал историите за този мост — каза тя.
— Ами… Моят хазяин — каза Локи. — Когато получих бележката ти, попитах го дали знае нещо повече за мястото, което си избрала.
— Изглежда, че не е най-популярното място в района. — Тя се усмихна и се приближи. — Мислех, че малко усамотение ще ни дойде добре.
— Обитаваният от духове детрит на елдрените наистина осигурява усамотение. Коварна жена! Аз бих избрал място като частна зала в хубав ресторант, но предполагам, че съм безнадеждно обикновен. — Покрай тях премина карета, насочваща се към скърцащото платно на моста. — Какво си намислила?
— Оцених писмото ти — каза Сабета, приближавайки се с толкова лека танцова стъпка, че изглеждаше, сякаш се носи по вятъра. — И не го казвам като обичайното сладкодумно, учтиво признание. Оцених какво си казал и как си го казал. Започвам да си мисля, че начинът, по който се държах с теб, е бил… прибързан. Когато пристигна в Картейн за първи път.
— Ами… Дори и дрогирането и качването ми на кораб да беше малка лична погрешна стъпка, мисля, че можем да се съгласим, че беше адекватно поведение от професионална гледна точка.
— Възхищавам се на самообладанието ти. — Вече беше в обсега на ръцете му, а нейните обгръщаха кръста му. Не можеше да се защити, ако се наложеше. — Не се чувствам неловко край теб. Не си ти, а е…
— Знам — каза Локи. — Вярвай ми, разбирам те. Няма нужда да…
Тя сложи дясната си ръка зад врата му и го придърпа така, че и острие на нож да не може да мине между тях. След това дойде целувка от вида, който кара светът да се превърне във фонов шум и изглежда, че продължава цял месец.