— Е, това можеш да направиш — прошепна Локи най-накрая. — Ако чувстваш, че е нужно. Аз ще… Ами неохотно ще се въздържа от това да те спра.
— Почти полунощ е — каза Сабета, прокарвайки пръсти през косата му. — Не остана много освен гласуването и преброяването на гласовете. Планираш ли да присъстваш на последното голямо шоу в Картениума?
— Не мога да го пропусна — каза Локи. — Трябва да държа твърде много ръце. А ти?
— Над основната зала има частни балкони. След като си потупал всичките си деца по главичките, защо не се присъедините с Джийн, за да гледаме резултатите? Всеки адютант ще те упъти за Саблената зала.
— Саблената зала. Добре. И… Ти изглеждаш, сякаш си надянала маската „Има нещо забавно, което не казвам на Локи“.
— Всъщност наистина дочух извънредно очарователна новина. — Сабета хвана ръката му и го заведе до самия край на стената на укреплението. — Един от моите членове в Консейла ми се оплака лично, че някой е влязъл с взлом в имението му и вярваш или не, откраднал мощехранителниците от гробницата на предците му.
— Някои хора трябва да се научат да заключват вратите си през нощта.
— Открих, че размишлявам върху целта на подобна неортодоксална придобивка — каза Сабета. — Реших, че най-вероятно е опит да се окаже натиск върху човек, за когото кражбата на дреболии с по-малка лична стойност не би имала особено значение.
— Обезсърчен съм, че размишленията ти са поели в толкова цинична посока.
— Картейнските съветници не би трябвало да се притесняват за външна намеса в навечерието на изборите. Не си ли съгласен? Почувствах се длъжна да отправя запитвания и да издам заповеди на градската стража. Просто въпрос на обикновена гражданска отговорност, разбира се.
— Всеки познава дълбоката ти привързаност към гражданското здраве на Картейн, простираща се много минути назад — каза Локи.
— Ето го! Почти навреме. — Сабета посочи към водата, където покрита баржа за разходки се появи изпод Небесната дъга. До нея беше спрял дълъг черен катер на полицията, от който изскочиха сини плащове с фенери и полицейски палки. — Това е „Чиста радост“. Мисля, че принадлежи на един от твоите съветници — от Дълбоки корени. Също така мисля, че мощехранителниците, съхранявани на корабчето, ще бъдат отново в ръцете на истинския си собственик преди изгрев-слънце. Някакви коментари?
— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че си подла, подла кучка! — каза Локи.
— Ти си любимата ми публика. — Сабета се наклони и го целуна отново, след което се отдръпна с усмивка. — Саблената зала, утре вечер. Нямам търпение да те видя. Планирала съм дискретен път за бягство, тъй като мисля, че много ядосани поддръжници на Дълбоки корени ще те търсят, след като гласовете бъдат преброени.
Интерлюдия
Смъртни маски
Следващият звук в стаята дойде от Донкер, който се опитваше да се хвърли към вратата, само за да бъде хванат и върнат обратно благодарение на общите усилия на Алондо и братята Санца.
— Проклятие, коняр с тухла вместо мозък! — изръмжа Джасмер. — Ако останалите трябва да преминем през този фарс, значи, и ти си с нас!
— Как се казва този наемник на Булидаци? — попита Локи.
— Нериса Малория — отвърна Джасмер. — Беше лейтенант в стражата на графинята. В момента е нещо като наемен войник. Твърда като вещерско дърво и студена като оная работа на Аза Гуила.
— Откъде трябва да вземе парите след пиесата? — попита Локи.
— Откъде, по дяволите, да знам, момче. — Джасмер бавно прокара ръце през грубата си брада. — Негова светлост ме преебаваше, но любовта ни не беше от вида, при който си говорим след това, нали разбираш?
— Залагам живота си, че ѝ е казал да донесе парите в неговата счетоводна къща — каза Дженора. — Намира се в Двора на жеравите, недалеч от имението му.
— Не можем да ги вземем оттам — каза Сабета. — Трябва да изготвя още една бележка с почерка на Булидаци и да ги пренасочим някъде другаде.
— Тя ще очаква да остави парите на него — провикна се Монкрейн. — И ще очаква подписана разписка, както и ще очаква той да има ПУЛС, докато я подписва!
— Е, тя вече не работи за графинята — каза Сабета. — Не е служител на закона. Булидаци я е наел и тя трябва да се съобрази с ексцентричността му. От нас се иска само да измислим нещо, което да я накара да остави парите и да си тръгне доволна.
— Е, Амадин, Кралице на сенките, какво предлагаш? — Джасмер размаха ръце с престорено мистични жестове. — Магия? Колко жалко, че съм магьосник само на сцената!