— Разбира се, аз ще гледам внимателно от ложата си — каза жената. — Вие ще информирате патрона си, че е очакван след представлението, ако не преди него.
— Раз… Разбира се, милейди Езринтайм.
Монкрейн се поклони отново, но жената вече се беше обърнала и си отиваше. Един от пазачите отвори копринен слънчобран и го постави между нея и слънцето. Монкрейн запази поклона си за още няколко мига, след което се изправи, изтича до Локи и го хвана за ревера.
— Както виждаш — каза той направо в ухото на Локи, — церемониалмайсторката на графиня Антония вече очаква лична поява от много, много починалия лорд Булидаци, след като свършим поклоните. Какво предлагаш да направя, да пъхна ръка в задника му и да го управлявам като кукла?
— Ще се престориш на лорд Булидаци — отвърна Локи.
— Какво?
— Будалкам те. Защо продължаваш да се държиш, все едно, че това е твой проблем? Твоят проблем е пиесата. Останалото остави на нас. И си свали ръката от мен.
— Ако се изправя пред въжето заради това, ще гледам да завлека една весела дружинка за бесенето — каза Монкрейн и си тръгна, преди Локи да успее да отговори.
— Продължавам да се питам — прошепна Сабета, стиснала леко ръката на Локи, — по-умни ли сме от пилето на онази жена?
— Към момента въпросът остава отворен — отвърна Локи.
Зад сцената се намираха няколко коридора и малки офиси, както и две големи зони за подготовка, които се водеха съблекални. По стълбите се стигаше до мазе, откъдето актьорите можеха да се качват на сцената с хаспели през отвори на тавана. Въздухът беше наситен с миризмата на пот, пушек, плесен и грим.
В съблекалните бе шумно заради разговорите, повечето от които — на наетите актьори. Берт и Шантал изглеждаха строги, но готови, Алондо беше сложил ръцете си на раменете на Донкер, а Силванус освобождаваше бутилка вино от съдържанието ѝ. Близнаците си помагаха да се пременят за съвместната си роля на хор — единият — в червено, с шапка, украсена със злато, олицетворяващ имперския двор, а другият — в черно, със сребърна шапка, олицетворяващ седалището на крадците. Джийн и Дженора закачаха бели роби и маски на фантазми на куки по стените, за да могат членовете на трупата без късмета да приключат пиесата живи, бързо да ги грабнат и облекат.
Брего и двама слуги дойдоха, за да вземат конете и знамената на Булидаци. След като си тръгнаха, Джийн зае позиция на задната врата. Държеше под око каруцата и чувствителното ѝ съдържание и се включваше само за да помогне на Дженора при някои важни и сложни задачи.
— Започваме точно на втория час — каза Монкрейн. — Зад ложата на графинята има верарски часовник. Когато удари два пъти, знамето пада. Аз поздравявам графинята, а след това охраната ще трябва да усмири правостоящите. Богове, ще се нуждаят от усмиряване.
Локи чуваше мърморенето, подсвиркването, виковете и присмеха, изпълващи посипаната с пръст зона с най-евтините билети отвъд сцената, както и музикантите, опитващи се да изкрънкат монети от тълпата.
„На втория следобеден час“, помисли си Локи. Това оставяше двайсет минути за обличане и мислене. Първото беше много по-лесно. Костюмът на Орин се състоеше от опънати по тялото панталони, къса бяла туника и кафява жилетка. Омота червена лента точно над ушите си, за да не влиза пот в тях и да намеква за корона дори и когато е без корона. По време на началните сцени в двора на Салериус Втори Локи щеше да носи червена пелерина над дрехите си, по-скромен вариант на онази, с която Силванус щеше да бъде облечен през цялото време.
Гърлото на Локи се стегна, щом Сабета се приближи. Цветовете на Амадин бяха цветовете на нощта, затова носеше черни прилепнали панталони и подходящ сив жакет с дълбоко деколте. Косата ѝ, дело на майсторството на Дженора и Шантал, беше навита около сребърни фиби и вързана назад със синя лента, съответстваща на червената лента на Локи. По жакета ѝ блестяха фалшиви скъпоценни камъни и сребърни нишки, а на хълбоците си носеше две прибрани в каниите ками.
— Късмет и увереност — прошепна тя, докато го прегръщаше точно толкова, колкото да може да остави целувка на врата му.
— Блестиш по-ярко от слънцето — каза той.
— Нещо доста неудобно за крадец — стисна тя ръката му и му намигна.
Приближиха се Кало и Галдо.
— Надявахме се да ни отделиш секунда — каза Галдо.
— Ей там, при Шишко до вратата — каза Кало. — Мислехме, че една кратка молитва ще бъде на място.
Изведнъж Локи с нежелание почувства напрежението на отговорността. Това не беше нещо, което искаха от него като другар, но отвъд забраната; дори и неутралните жреци на Безименния тринайсети го чувстваха от време на време. Не можеше да откаже. Другите заслужаваха всяка утеха, която можеше да им предложи. Петимата каморци образуваха кръг до задната врата, хванаха се за ръце и приближиха глави.