— Уродливи пазителю! — прошепна Локи. — Наш… наш пазителю… Бащице… Ти ни изпрати тук със задача. Не позволявай да се посрамим. Не позволявай да се посрамим сега, когато сме толкова близо. Не позволявай да предадем доверието на хората, които разчитат на нас да ги отървем от въжето. Крадците благоденстват.
— Крадците благоденстват — прошепнаха другите.
Шантал дойде, за да ги повика за последните инструкции на Монкрейн. Нямаше повече време за молитви или планове.
Зеленият флаг на Еспара бе смъкнат до половината на пилона, след което отново го вдигнаха. Локи, който гледаше през резбованата решетка, даде сигнал на Джасмер, а той изправи рамене и пристъпи в шума и следобедната изгаряща светлина.
Местата бяха заети, а новодошлите все още нахълтваха откъм портата. Посещаемостта на представленията не беше точна наука, така че Нериса Малория и момчетата ѝ щяха да събират пари за билети почти до самия край на пиесата.
По-високите балкони изненадващо бяха пълни с представители на висшето общество заедно с малките им армии от прислужници, слуги с ветрила, гардеробиери и телохранители. Ложата на графиня Антония, украсена с цветовете на фамилията ѝ, беше празна, но съседната беше заета от баронеса Езринтайм и антуража ѝ. Обещаните от барон Булидаци приятели и съдружници изпълваха дългата арка на луксозните балкони и изглежда, те самите бяха довели свои приятели и съдружници.
Джасмер отиде до средата на сцената, където към него се присъединиха мъж и жена от публиката. Жената носеше роба на ордена на Морганте, както и железен церемониален жезъл. Мъжът беше облечен в робата на Кало Андроно и държеше благословено перо за писане. Боговете, отговорни за обществения ред и знанията, бяха призовавани публично преди началото на пиеса в който и да е терински град. Тълпата бързо утихна под взора им.
— Благодарим на боговете, че ни дариха с този хубав следобед — прокънтя гласът на Джасмер. — Трупата на Монкрейн и Булидаци посвещава днешния спектакъл на Антония, графиня на Еспара. Нека живее и властва дълго!
Тишината се задържа, докато свещениците извършваха ритуалите си, след което се върнаха сред публиката. Монкрейн се обърна и се насочи към стаите за преобличане, а тълпата отново избухна в разговори и викове.
Кало и Галдо плавно се появиха на сцената, минавайки от двете страни на Монкрейн. Локи трепеше от притеснение. Богове на небесата, нямаше повече втори шансове.
— Виж ги тия мършави позлатени пауни! — провикна се зрител — мъж, чийто глас беше силен почти колкото този на Джасмер. Приземният етаж избухна в смях, а Локи заблъска главата си в решетката.
— Я гледай, кой ли е това? — извика Галдо в отговор. — Познаваш ли го, братко?
— Как бих могъл да го забравя? Половината нощ учихме жена му на нови номера!
— Пфу! Пауни! — повтори майтапчията през смеха на другите около него. Хвана ръката на високия брадат мъж до себе си и я вдигна нагоре. — Попитайте когото искате тук, не съпруга имам вкъщи!
— Това вече обяснява всичко — провикна се Галдо. — Този приятел е толкова ненадарен, че го сбъркахме с жена!
Локи се напрегна. Мъжете в Камор се въздържаха да говорят за лягане с други мъже и също така бяха склонни да размахват юмруци и за по-малко. Изглежда, еспаранците проявяваха по-голяма благосклонност и в двата случая, защото майтапчията и любовникът му се смееха също толкова силно, както и останалите.
— Чух много странен слух — извика Кало — за пиеса, която ще се играе този следобед!
— Каква? Къде? — попита Галдо.
— Точно където сме застанали! Пиеса с участието на сочни млади дами и красиви млади момци. Не знам, братко… Предполагаш ли, че тия хора тук ще се интересуват да видят подобно нещо?
Зрителите избухнаха и заръкопляскаха.
— В нея има и любов, и кръв, и история! — провикна се Галдо. — Има актьори с приятна външност и красиви гласове! О, играе и Джасмер Монкрейн!
Смехът разтърси тълпата. Силванус, надничащ от собствена решетка наблизо, се изкиска.
— Бъдете с нас! — провикнаха се едновременно близнаците. След това събраха думите си, започвайки и спирайки съгласно някакви невидими сигнали, разменяйки си изречения и пасажи, така че бяха и един-единствен оратор, и двама оратори едновременно.