— На един дъх ще се върнем осемстотин години назад. Дайте ни сърцата и умовете си, за да ги моделираме като глина, и ще ви направим свидетели на убийство! Ще станете свидетели на истинска любов. Ще ви покажем тайните на императори!
— Гледате ни с очите си, но виждате грешно и чувате само лъжи, макар да напъвате ушите си! Какви крадци на чудеса са тези бедни сетива…
Докато декламираха, статисти в червени пелерини мълчаливо излязоха на сцената, държейки дървени копия пред гърдите си. Двама носеха ниската пейка, която щеше да служи за трон на Силванус.
— Предизвикайте ограниченията на слабото ни претворяване — казаха близнаците най-накрая — и заедно с нас създайте и вижте историята на Орин, син и наследник на стария Салериус! И ако наистина мъката е семето на мъдростта, научете сега защо никой император не е бил по-мъдър от него!
Кало и Галдо се поклониха на тълпата и се отдалечиха с ухилени лица, придружени от шумни аплодисменти.
Приблизително осемстотин души ги гледаха.
Сега очакваха да видят принц.
Локи се пребори със студеното треперене, загнездило се някъде между гръбнака и дробовете му, и се зави в червената пелерина. Внезапно и отчетливо изпита онова чувство, спохождащо го единствено когато го грозеше непосредствена опасност, и си представи, че може да чува всяко изскърцване на сцената под ботушите си и да усеща всяка капка пот, стичаща се по кожата му.
Дженора постави короната от извита тел и фалшиви скъпоценни камъни върху лентата на главата му. Силванус, Джасмер и Алондо вече бяха заели местата си и го очакваха. Локи застана до Алондо и заедно влязоха в белия блясък на деня и в пастта на публиката.
Беше почти като бойна тренировка — кратки взривове на пот и адреналин, последвани от мигове за възстановяване и размишление, преди отново да се хвърлиш в боя.
Първоначално Локи чувстваше отношението на публиката към короната на главата му като горещ ръжен, забиващ се във всеки негов нерв, нещо, противоречащо на всеки инстинкт за самосъхранение, който бе развил някога като разбойник в Камор. Постепенно осъзна, че във всеки един момент половината публика вероятно гледа друг актьор, някаква подробност от сцената, приятелите или бирата си също толкова, колкото и него. Осъзнатото беше съвсем като сянка, в която да се скриеш, но стигаше, за да му позволи отново да си пробие път до състоянието на самоконтрол.
— Справяш се достатъчно добре — каза Алондо, потупвайки го по гърба, докато пиеха вода с малко вино между сцените.
— Започнах слабо — отвърна Локи, — но чувствам, че вече му хванах цаката.
— Е, това е тайната. Завърши силно и ще ти простят всичко преди това заради тайнството на актьорската професия. Забелязваш ли, че Силванус се справя все по-добре с всяка погълната бутилка? Нека увереността е нашето вино.
— На теб не ти трябва увереност.
— Виж какво, разбрал си ме погрешно, Лукаца. Преструвай се на спокоен достатъчно дълго и накрая наистина ще изглеждаш спокоен. Няма друго такова чувство, уверявам те. При храносмилане ще получавам спазми, преди да навърша двайсет и пет.
— Поне си убеден, че ще доживееш до двайсет и пет!
— Я стига, какво ти казах току-що за привидното спокойствие? Хайде, Валедон отива да посрещне смъртта си. Пак сме ние.
И така, сюжетът се развиваше неумолимо като часовников механизъм. Орин и Ферин тръгнаха да изпълнят тайната си задача — да се внедрят сред крадците на Терим Пел; Орин беше омаян още първия път, щом зърна Амадин, а Ферин сподели предчувствието си за опасност с публиката, част от която се смееше, подвикваше пиянски и му даваше съвети.
Статист в бяла роба и маска се рееше на сцената под сенките на колоните, олицетворяващ Валедон, първи в хора на фантазмите. Орин и Ферин започнаха да печелят доверието на крадците, като нагло обраха Бертран Масовката, който почти беше изчезнал в робата на възрастен благородник. Алондо поиска кесията на Берт на свръхизтънчения език на двора, а докато публиката хихикаше, а Берт каза гръмогласно:
— Кой произнася тези думи, наподобяващи полирани камъни? Кой отправя своите крехки като коприна заплахи? Вие сте пияници, вие сте малки безделници, играещи си на бандити! Бързо се обърнете и намерете майките си, момченца, или ще ви сложа на коляното си и ще превърна задниците ви в ярки череши!
— Дали ще послушаш думи, или стомана, все едно е, ще можеш да избираш, но кесията ти ще е наша! — каза Локи, извадил камата си.