Алондо го последва, като показа неудобството на Ферин. Остриетата бяха затъпени, но лъснати до блясък, което предизвика одобрението на публиката. Берт се бори, след което се предаде и отвърза яркочервения плат от ръката си.
— Е, закърпихте ме, копелета — изръмжа Бертран, хвърли кесията си на сцената и падна на колене. — Благородна кръв проляхте!
— Само по случайност — извика Локи, размахал камата си в лицето на Берт. — Как ти харесват сега тези „крехки неща“, старче? Богове, нашия изобщо не го интересува разговорът ни, братовчеде. Намира забележките ни за твърде остри!
— Кесията е в мен — каза Алондо, оглеждайки се като обезумял. — Трябва да бягаме. Да бягаме или ще ни отведат!
— И ще ви отведат наистина — провикна се Берт, докато Локи и Алондо комично тичаха към съблекалните. — Ще ви отведат във вериги до място на скръб!
Ходът на събитията се ускори още повече. Орин и Ферин получиха достъп до най-доверения кръг на Амадин, а Орин започна да отправя първите си преки предложения към Амадин. Пентра, винаги подозрителна и за двете, последва двамата мъже и разкри истинската им същност, щом съобщиха напредъка си на магьосника Каламаксис.
Локи гледаше през решетката, докато Сабета и Шантал решаваха съдбата на Орин. Оцени договора на Шантал, че трябва да бъде взет за заложник или тихо убит. Двете със Сабета умело играеха заедно, подаваха си реплики и успяваха да се справят с мърморенето и грубите шеги на публиката, в каквато и сцена да участваха.
След това дойде конфронтацията между Орин и Амадин, по време на която синът на императора се пречупи и призна чувствата си. Зад тях Алондо и Шантал се бяха опрели като статуи на стълбовете на сцената, всеки взрян в тълпата със строго изражение.
— Ти властваш над сърцето ми изцяло! Виж ръцете си, то в тях е! — каза коленичил Локи. — Запази го като съкровище или го използвай като ножница за острие! Каквото и да поискаш от мен, вземи го, с цялата си душа ти го давам доброволно, ако ще и самата ми душа да пожелаеш!
— Ти си императорски син!
— Не съм свободен да избирам дори и иглата на пелерината си — каза Локи. — Облечен съм, обучен съм и охраняван, а пътят ми към трона е прав, без никъде да има завой. Е, сега правя завой, Амадин. По-свободен съм в твоето кралство, отколкото в бащиното. Затова се противопоставям на баща си. Противопоставям се на присъдата над теб. О, кажи, че ще ме приемеш! Откакто те зърнах за първи път, ти стана моята императрица — наяве и насън.
След това дойде целувката, в която Локи се хвърли с толкова силно туптящо сърце, че според него публиката щеше да го сбърка с барабан и да очаква да последва музика. Сабета му отвърна и пред осемстотин непознати двамата споделиха сладката тайна, че въобще не се преструват, когато се целуват. Продължиха доста по-дълго от заложеното от Джасмер. Публиката засвидетелства одобрението си с викове и крясъци.
Още една кратка почивка в съблекалните. На сцената Берт — старият благородник с превързана ръка, потърси аудиенция при императора и горчиво се оплака от безвластието по улиците на Терим Пел. Силванус, царствен и червенобузест, обеща да изпрати повече стражи в града.
Донкер, все още закачулен, предрешен и скрит, прие специален пакет от Дженора и тихо го отнесе в един частен кабинет. Джийн, опрян на задната врата, кимна на Локи, за да му даде знак, че никой не е бърникал по каруцата или товара.
Отново в светлината и жегата, за да участват в безотговорните гуляи на крадците, Орин и Амадин споделиха краткия миг предизвикателна радост, докато Пентра и Ферин се мусеха разделени зад гърбовете им. Амадин вече ставаше все по-невнимателна и самонадеяна, а Ферин безполезно напомняше на Орин да помни своето положение и задачата си.
На идилията беше сложен ужасен край под формата на статисти, влачещи Шантал от съблекалнята с червен плат, закачен на гърдите. Пентра беше излязла в Терим Пел, за да изчисти ума си с няколко незначителни кражби, неочаквано беше попаднала на войниците на императора и се беше върнала смъртно ранена.
Щом Шантал изрече последната си реплика, Сабета започна да ридае. След това, докато всички други главни актьори бяха замръзнали, Шантал се изправи и надяна зловещата си, красива смъртна маска и бялата роба. Сянката на Пентра се присъедини към тази на наблюдаващия Валедон.
Последваха взаимни обвинения. Амадин стоеше настрани в шок и мъка, докато в отчаяния си гняв Ферин първо сипеше ласкателства, а след това занарежда на Орин да я погуби.
— Сега, Орин, сега! Отнета ѝ е цялата власт! Виж как са се свили кучетата ѝ в страхопочитание. Нищо не ще те спре. Едно мимолетно деяние ще научи враговете ти да се страхуват вовеки.