— Няма да уча никого, че ще унищожавам красотата там, където я намеря, нито пък че ще предам любовта, която изповядвам — отвърна Локи. — Преглътни съвета си и го задръж, Ферин. Аз съм твоят принц.
— Не си принц, ако не се държиш като принц! Нашето Върховно Величество, твоят баща, ти възложи да въздадеш правосъдието му!
— Баща ми поливаше бойни полета с кръвта на армии. Няма да поя камъни с кръвта на невъоръжена жена. Това всъщност ще е екзекуция, а не правосъдие.
— Тогава отмести се и остави да бъде въздадено в твое име. — Алондо извади дългата си кама, като внимаваше да я плъзне рязко по ножницата, за да се получи възможно най-зловещият и внушителен шум. — Отвърни поглед, принце. Ще се закълна пред баща ти, че твоята ръка е нанесла удара.
— Вече втори път, Ферин, предизвикваш търпението ми — Локи постави ръка на дръжката на меча си. — Никога няма да стоя настрани, нито пък ти отново ще си го позволиш. Третият път ще затвори сърцето ми за теб и ще стопи приятелството ни.
— Ще стопи близостта ни, принце. Това е твое право и сила. Приятелството ни ще остане. В това дело ще действам като твой приятел. Затова се осмелявам отново, въпреки че реже като с нож душата ми, така че — отмести се.
— Обичах те, Ферин, но в името на любовта ще те погубя, ако трябва — Локи извади меча си с апломб. — Приближиш ли Амадин, ставаш мой враг.
— Ти си син на императора, а аз — негов слуга! — провикна се Алондо, извадил меча си на нивото на този на Локи. — Не можеш избяга от трона си повече, отколкото от изгряващото слънце! Върху тебе пада тежестта, принце! Животът ти… е… ДЪЛГ!
— ДЪЛГ нямам освен към нея! — Локи изръмжа и нападна. Хвана десния ръкав на Алондо, все едно Ферин не очакваше наистина удара му. — А ти друг дълг нямаш освен към мен!
— Вече виждам, че си мек като метала в името ти — каза студено Алондо, разтривайки „ранената“ си ръка. — Но аз съм истинско теринско желязо. Ще скърбя за теб. Вече скърбя за теб, нелюбезни приятелю и неестествени сине! Ето сълзи за любовта ни и стомана за предателството ти!
Гласът на Алондо се превърна в мъчителен писък, щом скочи напред. Звънтенето от удара на стомана в стомана проехтя сред публиката и всички шеги и разговори спряха в миг. Локи и Алондо бяха тренирали този танц многократно и му придадоха движенията на двама мъже извън себе си от ярост. Нямаше разговори, нямаше игра, просто жестока скорост, отчаяно обикаляне и брутален сблъсък на стомана. Публиката ги изпиваше с очи.
Ферин бе по-добрият и силен боец и налагаше Орин безмилостно, пускайки „кръв“, което накара Локи да падне на колене. В най-драматичния момент Ферин замахна с ръка за последния удар, но вместо това получи удар от Орин. Алондо пое острието под лявата си ръка, изпусна меча си и извади червен плат. Падането му на сцената беше толкова внезапно и убедително, че дори Локи потръпна от изненада. Публиката изръкопляска.
Локи и Сабета се прегърнаха и заспаха, докато Алондо бавно се надигна и отиде в задната част на сцената, за да си сложи бялата маска и робата.
Дойде ред за заключителните сцени. Слънцето вече стоеше като корона върху западната стена на театъра. Още врява и глъчка. Статисти в имперско червено напредваха с копията си срещу статисти в сивата кожа на крадците. Последва ги Каламаксис с черна роба, а зад него червени и оранжеви облаци алхимичен дим сочеха, че е използвал магьосничество. Най-накрая виковете утихнаха. Поданиците на Амадин бяха пометени. Погубените крадци и стражи се вдигнаха като един, наложиха робите и маските си и се присъединиха към хора от призраци.
Джасмер вдигна Локи и Сабета на крака, раздели ги и застана помежду им.
— Кралството на сенките е пометено — каза той. — Негово Величество, с оглед на безопасността ти, ми наложи да те гледам отдалеч и след това да те прибера. Виждам, че дългът ти почти е изпълнен, макар че това ти е коствало загубата на приятел.
— Много повече от това ми коства — каза Локи. — Не ще се върна с теб, Каламаксис. Нито сега, нито когато и да е.
— Животът ти не ти принадлежи, принце, а е залог за милионите души, над които ще властваш. Като наследник, ти гарантираш за мира им. Гибелта ти или увлечението ти във флирт ги обрича на бунт и гражданска война. Ти, който искаш трона, от него също си поискан.
— Амадин! — каза Локи.
— Тя трябва да умре, Орин, а ти — да властваш. Ще намериш сила да вдигнеш меча си или аз с магия ще я погубя. Каквото и да стане, аз ще те похваля в двора на баща ти, защото никой няма да е жив, за да ме опровергае.