Локи вдигна меча си, погледна Сабета и го хвърли на сцената.
— Не можеш да искаш да го сторя.
— Не искам, но насочвам — каза Джасмер с поклон. — А ако ти не можеш, магията тогава.
— Спри, магьоснико! — Сабета мина покрай Джасмер и пое ръцете на Локи. — Виждам, че силите, които те изпратиха, са в заговор срещу твоята воля не по-малко, отколкото срещу кралството ми. Кураж, любов, защото ти си любовта ми и аз не ще позная друга. Моето кралство си отиде, а твоето очаква наследника. Покажи му много доброта.
— Без радост ще властвам — каза Локи. — Цялата ми радост в теб живее, но е за кратко. След нея идва дългът.
— Ще ти дам урок за дълга, любов. Ето го дългът ми към самата мен! — Сабета извади кама от ръката си и я вдигна високо. — Аз съм Амадин, Кралицата на сенките, и съдбата ми е моя собствена. Никой мъж не може да ме прокълне или избави!
Тя заби ножа между лявата си ръка и гръдта си и бавно падна напред, осигурявайки на Локи достатъчно време да я хване и спусне на колене. Плачът беше лесен. Дори и гледката на преструващата се Сабета беше достатъчна, за да потече река в очите му, и той се зачуди дали този жест ще бъде разтълкуван като игра. Прегърна я силно и треперещ, я разтърси под строгото, спокойно лице на Джасмер.
Най-накрая я пусна. Сабета се изправи и с грациозен унес се присъедини към опашката от фантазми, които я приеха като придворни и я скриха в най-изящната пелерина и маска.
Вече овладял се, Локи се изправи лице в лице с Джасмер и каза:
— Щом получа короната, ще ти отнема всички бащини ми дарове от името и от наследството ти. Ще си отлъчен от Терим Пел и от моя взор, където и да попадне той.
— Така да бъде, принце мой! — Джасмер се протегна и сложи златната верига на раменете на Локи, последвана от короната. — Стига да се завърнеш на кралската власт с мен.
— Пътят към трона е прав и без завои — каза Локи. — Запази това, което имах, за скръбта ми. Ще се завърна.
Фантазиите се разделиха в шпалир, разкривайки седналия неподвижно на трона си Силванус. Локи бавно тръгна към него между призрачните редици, следван на крачки от Джасмер. Накрая коленичи пред Силванус и сведе глава.
Свръхестествена тишина господстваше на сцената в продължение на няколко мига. Докато Локи коленичеше примирен, двама фантазми махнаха робите и маските си и разкриха, че всъщност са Кало и Галдо в ролята на Хора.
Отидоха в края на сцената и заговориха в унисон:
— Републиката на крадците — истинска и трагична история от Каелиус Лукарно. Нека боговете да успокоят душата му, а ние всички да се разделим като приятели.
Публиката отговори с аплодисменти и одобрителни викове. Силванус си позволи да се усмихне и подкани Локи да се изправи. Във въздуха полетяха малки предмети, но всички бяха насочени към стените и балконите в двата края на сцената. Богове, бяха успели! Само доволната публика изхвърляше зеленчуците и боклуците си встрани от сцената — това беше върховният знак за уважение от теринското простолюдие.
Алондо и Сабета свалиха смъртните си маски и застанаха до Локи. Поклониха се заедно, а след това дадоха път на Берт и Шантал да направят същото. Последваха Силванус и статистите. Само Алондо остана облечен като призрак.
Монкрейн свали качулката си и зае мястото си в средата на сцената.
— Милостиви лордове и дами на Еспара! — започна той, докато виковете утихваха. — Господа и приятели! Ние, трупата на „Монкрейн-Булидаци“, се радвахме на огромната щедрост на нашия патрон. Всъщност милорд Булидаци е пламенно свързан с нашето начинание — дотолкова, че настоя да ни даде най-пряката възможна подкрепа. За мен е голяма чест да ви представя моя лорд и патрон барон Булидаци!
Монкрейн изпълни ролята си с отличен престорен ентусиазъм. Локи облиза устни и се помоли Донкер Кърлин да бъде достатъчно спокоен, за да стори същото.
Донкер остави пелерината на фантазма да падне свободно, разкривайки скъпия костюм на Булидаци, поръчан с една от фалшифицираните бележки на Сабета предишната вечер. Ставаше му, все едно беше направен по мярка за коняря. Съгласно стриктните указания на Локи Донкер тържествено зае мястото на Джасмер на сцената. Джасмер и другите членове на трупата сведоха глави като един. Статистите бяха изненадани, но бързо реагираха раболепно, последвани от правостоящите. От балконите, където бяха седнали приятелите и съдружниците на Булидаци, се дочуха изненадани викове, последвани от одобрителен смях и аплодисменти.