Донкер посочи към тях и триумфално вдигна ръце във въздуха. След това се обърна към ложата на баронеса Езринтайм, протегна ръце към нея и направи дълбок поклон, без да сваля фантазмената си маска.
След това, следвайки режисурата на Локи, се обърна и тръгна към съблекалнята. Докато останалите от трупата правеха последния си поклон, по-голямата част от публиката изглеждаше развеселена или поне объркана от случилото се, а след това последва шумната надпревара за изходите. Музикантите отново започнаха да свирят. Трупата слезе от сцената, следвана само от няколко мотаещи се пияници, които настойчиво молеха за целувки, най-вече Шантал, Сабета и Алондо.
Локи подмина статистите в съблекалнята и свали телената си корона. Джийн вдигна ръка и кимна отново, а последвалата вълна от облекчение почти накара коленете на Локи да се втечнят. Сабета също го забеляза и стисна ръката му.
Инструкциите за Донкер бяха бързо да стигне съблекалнята и за краткото време, в което статистите оставаха на сцената, да скочи в каруцата с реквизита, където Джийн да го скрие под одеяло. Локи знаеше, че предизвиква съдбата, като очаква Донкер да лежи тихо в потискащата тъмнина точно над трупа, но нямаше какво друго да се направи. „Булидаци“ трябваше да изчезне като мимолетен бриз, а Донкер не можеше да свали маската си, нито пък да промълви и една сричка, без да разруши крехката илюзия. Джийн беше напълно подготвен да го удари по главата, ако се отметнеше.
— Къде отиде баронът? — попита един от статистите.
— Приятелите на лорда го очакваха, за да го отведат — каза Джийн. — Можеш да си представиш колко зает е тази вечер.
— А сега — церемониалмайсторката — прошепна Локи на Сабета. — Бързо, преди да се е отегчила от чакане.
— Искаш да дойда с теб?
— Мисля, че така имаме най-голям шанс. — Той изложи плана си, а тя се усмихна.
— Не е по-глупаво от всичко друго, което направихме днес!
Съблекалнята беше пълна с изпитващи облекчение потни статисти, които връщаха робите и маските под взискателните напътствия на Дженора. Нямаше време за размотаване. Статистите трябваше да си получат парите и да бъдат изпратени без обичайното приятелско отношение и без пиене. Багажът на трупата трябваше да бъде събран и изпратен към мястото на срещата с Нериса Малория, преди самата тя да си тръгне от „Старата перла“. Това обаче беше работа на останалите. Локи и Сабета бързо свалиха бутафорните си оръжия (беше незаконно да ги показват извън сцената) и се забързаха към двора.
Вече отново на слънце, отвъд последните хора от простолюдието, които напускаха театъра, и през дебрите от обелки от плодове и разлята бира, те изтичаха към ложите и почти се сблъскаха с двамата стражи на пост пред ложата на баронеса Езринтайм.
— Молим за аудиенция при лейди Езринтайм — каза Локи, в ръка с личния пръстен на Булидаци, който бяха взели от него миналата нощ. — Идваме по спешност от името на барон Булидаци.
— Господарката няма да приеме актьори в личната си ложа — каза един от стражите. — Вие трябва…
— Нищо подобно — дочу се гласът на церемониалмайсторката. — Пуснете ги и се погрижете никой да не ни притеснява.
Локи и Сабета бяха допуснати до балкона, където откриха Езринтайм на парапета, загледана в сцената долу и в черноработниците, които чистеха двора (платени от Монкрейн). Баронесата се обърна, а двамата каморци се поклониха повече от необходимото.
— Е — каза Езринтайм, — благородният ви патрон наистина прави каквото си поиска, нали? За втори път очаквам него, но вместо това се срещам с част от трупата му.
— Милорд Булидаци изпраща своите най-искрени и жалки извинения, милейди, тъй като му е невъзможно да ви види, както сте пожелали — каза Локи. — Докато напускаше сцената, той се спъна и навехна глезена си много лошо. В момента не може да стои на краката си, камо ли да изкачва стълби. Сложи личния си печат в ръцете ни и поръча да го представим, ако искате да потвърдите…
— Виж ти, виж ти! Барон Булидаци не обръща голямо внимание на навиците си. Остави това, момче, няма нужда да пробвам със зъби пръстена на барона. Виждала съм го и преди. Тук ли е още лордът ти?
— Част от приятелите му настояха незабавно да го види физикер, милейди, но без излишна показност — каза Сабета.
— Лордът изпитваше непреодолима болка и не можеше адекватно да се противопостави на увещанията им.
— Устояването на изкушенията не е особена сила на лорд Булидаци — каза Езринтайм, гледайки Сабета по-съсредоточено, отколкото Локи би желал. — Но ако наистина се е контузил, няма да възразя, че приятелите му поне веднъж са демонстрирали разум.