Локи и Сабета се извиниха, след което тичешком отново прекосиха двора на „Старата перла“, за да стигнат до съблекалните. Главата на Локи го заболя, като осъзна какъв глупак е бил, че е пренебрегнал възможността еспаранските благородници също да имат източници на информация, както и свои собствени планове и очаквания. За едно нещо баронеса Езринтайм беше по-права, отколкото самата тя предполагаше. Локи арогантно беше пренебрегнал по-големия свят, когато пускаше в действие кроежите си.
— Мисля, че това беше най-странната и проклета лекция, която някой някога ми е чел — каза на Сабета.
— И на теб ли, а?
Аквапирията на Задрат на Хиацинтова улица беше еспаранската обществена баня с най-добро име, в която имаше на разположение топли и студени вани, парни стаи и различни услуги, рекламирани открито или уговаряни по-дискретно. Насред двора ѝ се издигаше висока сграда с декоративни колони, а около нея бяха разположени индивидуални пристройки, една от които — запазена за лорд Булидаци и антуража му.
В небето се оформяха дългоочаквани облаци, когато каруцата на „Монкрейн-Булидаци“ спря в двора на аквапирията по-малко от час след края на пиесата. Локи, Сабета, Джасмер, Кало и Галдо яздеха коне, докато нещастният Донкер лежеше скрит някъде сред багажа на каруцата. Локи и Галдо, облечени в износени, но здрави слугински жакети от реквизита на трупата, скочиха от конете, влязоха в запазената баня и изгониха облечените в сини панталони слуги с бронзови мускули.
— Лорд Булидаци ще пристигне всеки момент — провикна се Локи, докато изтикваше последния през вратата. — Той иска лично пространство! Контузи се и е в много лошо настроение!
Щом дворът беше чист, Локи и Галдо помогнаха на Донкер да слезе от вагона и да влезе в банята, което им отне само няколко минути. Джасмер и Сабета ги последваха. Кало откара каруцата в конюшнята, за да се погрижи за конете, и след това буквално седна върху трупа на Булидаци.
Всяка частна баня беше украсена различно, а в банята на Булидаци темата беше жаби. Всички каменни басейни бяха украсени със сребърни и железни жаби, а по стените имаше фрески на короновани жаби с бижута, изтегнали се в горещи вани. Над центъра на стаята доминираше квадратна вградена вана от бели и зелени плочки. Беше дълга около три метра, а от ароматизираната с лавандула вода се носеше пара. До нея, на ниска маса с напитки, бяха донесени няколко поръчани бутилки с вино и коняк, придружени със сладки и шишенца с ароматни масла.
Врата в лявата стена водеше към голяма парна стая, където водата можеше да се излива върху котел с въглени, за да задоволи нуждите на изтегналите се в нея.
Донкер веднага се свлече на стената; трепереше и се давеше. Беше ужасно блед.
— Спокойно, Донкер! — Локи сложи ръка на гърба му. — Справи се невероятно дотук. Спаси всички…
— Не ме пипай! — изръмжа Донкер, докато се опитваше да си вземе въздух и очевидно се стараеше да не повърне. — Остави ме на мира, по дяволите. По-лошо е, отколкото си го представях дори.
— Е, все още не е свършило — каза Локи. — Все още ни трябват дрехите ти.
Донкер криво-ляво им ги подаде. Локи придърпа параван по-близо до вратата и нареди гардероба на Булидаци върху него и наоколо, все едно наслуки. Провеси камата и жакета отгоре. Копринената туника, ботушите, жилетката и панталона разхвърля по пода.
Сабета свали обувките и костюма си на плочките в близост до банята. Остана само по чорапи и халат. Локи даде всичко от себе си, за да не изглежда, че я зяпа, а тя от своя страна се представи много добре в преструването, че не го окуражава. Когато бъркотията на пода беше достатъчно голяма, Сабета сграбчи Донкер за предната част на долната му туника и го замъкна към парната стая.
— Донкер е прав — промърмори последвалият ги Монкрейн. — Този план е като стар пергамент, изтънял на твърде много места.
— Не се справяме толкова зле — каза Локи. — Ако преминем през това, ще сме си у дома в безопасност с парите в ръце.
Донкер, Джасмер и Сабета се затвориха в парната стая. Локи използва някои от ароматните масла, за да залиже косата си, и си сложи чифт бутафорни оптикали, които Дженора му беше дала. Разположи се до вратата, докато Галдо хапваше сладки и проучваше бутилките с вино.
Две минути по-късно на вратата се почука.
Джасмер веднага започна да стене от нещо средно между болка и удоволствие. Бяха го ангажирали да изпълни тази част от плана поради една-единствена причина — само неговият глас беше достатъчно дебел и гъвкав, за да наподоби този на барон Булидаци.