— Може би мадам Глориано има как да ги скрие? — попита Донкер.
— Не бих поискал това от нея — каза Локи. — Ханът ѝ ще гъмжи от стражи, след като докладваме за трагично загиналия в пожар Булидаци. Някои от тях могат да обърнат мястото наопаки от скука или усърдност.
— Надявам се, че няма да предложиш да ти позволим да го изкараш извън града? — попита Джасмер.
— Разбира се, че няма — отвърна Локи. — Всички искаме само толкова, колкото да стигнем у дома. Останалото е твое, ако успеем да намерим начин да го изкараме на части така, че да не качат всички ни на бесилото.
Монкрейн се подпря на сандъчето и дълго остана втренчен в дълбините му. След това щракна с пръсти и се усмихна.
— Салвард! — каза. — Винаги будния Салвард! Добрият адвокат. Той ще го пази, без да задава въпроси. Една от по-дискретните услуги, които предлага на клиентите си, които не могат или не искат да се доверят на счетоводна къща. Ще има такса, разбира се, но какво ни пука? Аз самият ще я поема.
— А аз ще го придружа — каза Галдо, скръствайки ръце.
— Разбира се! — усмивката на Монкрейн почти стигна очите му. — Можеш да носиш сандъчето. А някой трябва да наеме и карета. Не можем да ходим из града с проклетото нещо на показ пред всички.
— Ще се погрижа за това — каза Локи, докато отиваше до входната врата. — Останалите можете ли да почистите тук?
— Трябва да оставим известна бъркотия — каза Сабета и хвърли чаша вино в горещата вана. — Да излеем няколко бутилки в отводнителния канал. Който и да почиства, ще може да докладва, че лорд Булидаци сигурно е изпил много, преди да претърпи… инцидента.
— Чудесна идея — каза превъзбуден Локи. — Добре. Оправете мястото. Аз ще намеря карета и ще кажа на служителите на банята, че Булидаци ще се забави още час или повече. Нека Кало си тръгне тихо, а след това всички останали ще се измъкнем и ще се срещнем на другата пресечка. След това — отново при Глориано за… Ами за последното действие на нашата пиеса!
Не беше изминал и половината шести час след обед, когато Кало, Локи, Сабета и Донкер вече вървяха, без да бързат, из кварталите на Еспара в обикновено облекло, докато собствеността на театъра беше на сигурно място. Никой не ги разпозна, нито пък им създаде някакви проблеми.
В хана на Глориано откриха останалата част от трупата в безопасност с изключение на опънатите нерви на няколко души. Следвайки плана, бяха изгонили всички приятели по чашка, разказвачи и паразити с мотива, че искат ред и трезвеност преди представлението в Деня за назидание, и им бяха обещали голям реванш след това. Локи се ухили, подир което веднага поде шепнешком съвещание с Джийн, Дженора, Алондо, Шантал, Силванус и Берт.
— Успяхме! — каза Локи — Винаги будния Салвард ще пази парите. Джасмер и Джакомо отидоха да му ги оставят. Ще трябва да ги харчите полека, малко по малко. И се уверете, че Донкер е получил целия си дял. Той може бъде определен като лабилен.
— Братовчед ми скоро ще си стъпи на краката — каза Алондо. — А аз ще се уверя, че със сигурност е получил дела си.
В стаята се възцари атмосфера на общо облекчение. Въпреки че Локи не забравяше задачата си да облече трупа на Булидаци, и знаеше, че никоя от жените Глориано няма да хареса единственото логично място за всепоглъщащия случаен пожар, най-лошото беше минало и останалите можеха да очакват падането на мрака. Лелята на Дженора започна да готви дълги ленти мариновано телешко над огнището с дърва. Силванус се запозна с нова бутилка долнокачествено вино, докато другите разпускаха с чаши ел.
Точно след като удари седмият час на вечерта, Галдо нахълта в стаята, потънал в пот и съвсем сам.
— Съжалявам! — задъхано изрече Галдо, щом всички се преместиха в изолираната стая, където по-рано им бяха показали трупа на Булидаци. — Толкова съжалявам! Той ме помоли да се уверя, че каретата ще ни чака. Звучеше толкова шибано разумно, съвсем като нас, нали разбирате? Каза, че ако трябва да ходи обратно до хана, ще ми одере кожата. Взе сандъчето… А след около петнайсет минути загубих търпение. Отидох да го потърся и когато попитах секретаря на Салвард за Джасмер Монкрейн, оня ме погледна, все едно съм пиян. Тогава разбрах.
— Монкрейн е взел парите и е прецакал всички — прошепна Алондо.
— Разорил е всички — каза Дженора. — Не знам дори… какво да кажа. Все едно боговете са си направили доста гадна шега за наша сметка.
Силванус хвърли бутилката на земята и зароби лице в ръцете си. „Няма нужда от никакъв остроумен коментар — помисли си Локи, — щом ситуацията кара Силванус Оливиос Андрасус да прахосва вино.“