— Аз съм жалък глупак! — каза Галдо. — Трябваше да се досетя.
— Той е актьор — каза Сабета. — И което е по-жалко, добър актьор.
— Да тръгнем след него — каза Кало. — Не може да е толкова тъп да излезе през портите откъм сушата, всички се охраняват! Ще е луд да излезе на пътя, когато знае, че само след няколко часа ще бъде вдигната тревога. Така че къде би отишъл?
— На пристанището — каза Шантал.
— Е, тогава да го намерим и да му отрежем проклетата ръка, която, така или иначе, трябваше да изгуби! Той е мотор, но стар, колко трудно би било?
— Нямаме думата тук — каза Локи. — Забрави ли? Нямаме право или претенция да се разпореждаме с никого. Докато сме в Еспара, сме просто актьори.
— А и никога няма да го откриете — каза Дженора. — Кастелано е прав, Джасмер няма да тръгне по земя. Пристанището е пълно с хора от Сирест и Окант. Ще си избере кораб и никой чернокож няма да обели и дума за него на стражите. Докерите нямат причини да обичат слугите на Графинята.
— Значи просто… просто ще го оставим да ни прецака? — попита Берт. — Това ли е планът?
— Не — каза Сабета. — Има едно нещо, което можем да сторим много лесно. Можем да направим да изглежда така, сякаш Джасмер Монкрейн е убил лорд Булидаци.
— Харесва ми как звучи това — каза Локи. — Със сигурност ще придаде на историята повече достоверност от това лорд Булидаци да се е напил и да е запалил конюшня.
— Конюшня… — проплака Дженора. — Не може да имаш предвид…
— Съжалявам, Дженора, знам, че трябваше да ти кажа по-рано. Но е очевидно. Не можем да изгорим хана и Булидаци не може просто да се е самозапалил на двора. Мисли не че губиш конюшня, а че по този начин спасяваш леля си от въжето.
— Джакомо, какво каза на кочияша, след като разбра, че Монкрейн е избягал? — попита Джийн.
— Дадох му две медни монети за усилията и му казах, че съм решил да остана за малко — отвърна Галдо. — Не знаех какво да мисля. Просто не исках да правя сцени.
— Е, самообладанието ти ни е спасило — каза Сабета. — Ето я новата история. След представлението съм отишла с Булидаци в банята. Булидаци е получил парите от Малория. Тя ще удостовери това и разполага с подпечатана разписка, за да го докаже. Можем да кажем, че не знаем какво е направил Булидаци с парите. Знаем само, че когато се е върнал дотук, за да говори с Джасмер, не ги е носил.
— Дотук е достатъчно просто — каза Шантал.
— Така и ще си остане — каза Локи, гледайки Сабета. — Ако мога да предположа… Мисля, че знам какво е намислила Верена по-натам. Всички сме видели как Булидаци пристига. Всички сме видели как Монкрейн пристига. Имали са дълъг личен разговор, прераснал в спор. Поради някаква причина са отишли заедно до конюшнята.
— Няколко минути по-късно сме забелязали, че конюшнята гори — каза Сабета. — Булидаци е умрял при произшествието, а Монкрейн е изчезнал в нощта. Вината му е ясна дори и за дете.
— Ще трябва да въвлечем и мадам Глориано — каза Джийн. — Съжалявам, Дженора, знам, че искахме да я държим настрана, но тя е най-важният човек, който трябва да каже на стражите, че Монкрейн и Булидаци са били заедно тук тази вечер.
— Няма какво да се направи, Джовано, прав си. — Дженора сложи ръка на рамото на Джийн. — На леля няма да ѝ хареса, но аз мога да я накарам да направи всичко, което кажа. Не се притеснявай за нея.
— Всичко все още е невъобразима каша — каза Шантал. — Хората на Булидаци все още могат да се опитат да вземат всяка медна монета, която имаме. Може би дори да разтурят компанията и да придобият имуществото ѝ. Адове, това е при положение че стражите не хвърлят всички ни в Кулата на плача като предполагаеми съучастници.
— Мисля — каза Локи, — че може би имаме достатъчно висшестоящ приятел. Или, ако не приятел, то поне някого, който има интерес да прикрива колкото се може по-усърдно скандалите.
— Не можеш да прикриеш шибаното убийство на еспарански лорд — каза Берт. — Може би вие, каморци, ще успеете да се спасите от въжето, но останалите…
— Не — каза Локи. — Изобщо няма да ви изоставим, никого от вас. Не направихме ли достатъчно, за да ви убедим в искреността си? И не постигнахме ли удивителни неща заедно?
— Донякъде — изръмжа Берт.
— Монкрейн прецака всички ни и затова ние всички ще го прецакаме — каза Локи. — Колкото до това, което направи, повярвайте ми… Превърна във враг всеки мастер в Камор. Трябва да го знае. Има достатъчно пари, за да живее няколко години, но никога няма да може да спре да бяга. Колкото до трупата… Сигурен съм, че можем да убедим мастера си да ни помогне и с това. Той разполага с ресурси, каквито не можете и да си представите.