— На този етап бих повярвал на абсолютно всичко — промълви Алондо.
— Ще репетираме историята си заедно — каза Сабета. — Почти като пиеса. След залез-слънце ще облечем Булидаци за последен път и ще уредим пожара в конюшнята. След като конюшнята пламне, членовете на трупата изрично трябва да са първите, които ще изтичат да викнат стражите. Всички трябва да се правите на изненадани и шокирани.
— Да сме шокирани, ще е лесно — каза Шантал.
В този момент се почука на вратата. Кало я открехна и видяха мадам Глориано да изтрива мазни ръце в престилката си.
— Месото е готово — каза весело тя. — Има и хубав варен ориз и кайсии… Какво? Защо всички сте ме зяпнали така?
— Най-добре влез и затвори вратата, лельо! — покани я Дженора. — Не само месо ще трябва да печем, преди да свърши вечерта.
— Не мога да повярвам, каморци! — мърмореше мадам Глориано, докато им помагаше да пренесат увития труп на Генаро Булидаци от каруцата до конюшнята малко след залез-слънце. — Да предположите, че това е първият път, в който помагам труп да изчезне!
— Откъде, по дяволите, да знаем? — изсумтя Локи.
— Работя в бизнеса със странноприемници в бедната част на града, момко. Обичам подредения си живот, но в стаите ми са умирали хора, когато е било доста по-удобно да бъдат открити в залива. Така че са отивали да поплуват.
Мадам Глориано определено се обезпокои, когато научи истината, но щом веднъж прие факта, че лорд Булидаци е бил прободен от племенницата ѝ по време на опит за изнасилване, прие загубата на конюшнята като вид отмъщение.
Кало и Галдо държаха трупа от единия му край, а Локи и Глориано — от другия. Сложиха тежкия товар върху купчина слама, а Глориано разклати и запали мъждукаща алхимична лампа. Джийн беше преместил каруцата и конете в другия край на двора и постройката беше останала празна.
— Богове, каква воня! — закашля се Галдо, докато разтовариха барона. — Зловонно месо и алхимичен прах!
— И по-добре е изглеждал — каза Кало. — Мамка му, колко е вкочанен! Ще е забавно.
Тримата Джентълмени копелета започнаха да се борят с вкочанения труп и да му слагат бижутата, обувките и камата, която бяха взели миналата нощ.
— Проклета срамота е да похабим такова хубаво острие! — каза Галдо.
— Още по-голяма срамота ще е да похабим двамата близнаци Санца — прошепна брат му. — О, пръстите му са започнали да се подуват. Ще ми трябва малко помощ да напъхам пръстена печат на мястото му.
Локи се чувстваше като идиот, докато помагаше както можеше, и в крайна сметка пръстенът печат на барона се озова на относително правилното място.
— Сега, момчета — каза мадам Глориано, — ако сте приключили с декорацията, отворете шишето с масло и ми позволете хубаво да накисна кучия син. Смея да кажа, че съм напълно готова да му драсна клечката.
Няколко минути по-късно оранжеви пламъци се издигаха на фона на еспаранската нощ и членовете на трупата, които не бяха изтичали да потърсят помощ, пълнеха кофи с вода с всички външни белези на припряност и искреност.
— Не така си представях да прекарам малките часове на нощта — каза баронеса Езринтайм, вече облечена с ботуши, лека пола, тъмен жакет и ясно виждащ се меч.
Локи и Сабета, все още покрити със сажди от битката с огъня, стояха напрегнати в една от стаите на мадам Глориано, предназначена за лични разговори. Беше след полунощ. Равен брой полицаи и войници бяха оградили мястото, а останалите от трупата на Монкрейн и Булидаци се намираха под стража в общата стая. Езринтайм беше повикана от командира на стражите, щом овъгленият труп бе идентифициран.
Локи си помисли, че лицето на Сабета отлично изразява мъка и примирение.
— Сигурно… Напълно сигурно ли е, че е той? — попита тя. — Тялото беше…
— Тялото беше купчина въглени, момиче, но разполагаме с пръстена и камата му. Знаем отлично, че там лежи Генаро. Разбирам, че не може да ти е лесно. — Езринтайм разтри очи. — И все пак това е реалността: мъртъв под чаршафа.
— Нека ви помогна в търсенето на Монкрейн — каза Локи, решил, че демонстрацията на войнственост ще контрастира добре с шока на Сабета. — Аз и хората ми. Ако открия копелето…
— Това не е Камор и сте тук инкогнито — отсече баронесата. — Нямате право да носите оръжие или да раздавате правосъдие, и изобщо не възнамерявам да ви дам правомощия, които след това да обяснявам на някого другиго!