Беше деветият вечерен час. Последните гласове бяха дадени преди часове, а проверените и запечатани отчети от всеки район вече пътуваха към Картениума.
— Мастер Лазари! Мастер Калас! — Проклето суеверие Декса се появи, повлякла разпилян взвод от служители и подлизурковци подире си. Шапката ѝ с тройна периферия беше украсена с макет на един от елдренските мостове на Картейн с кули, изработени от втвърдена кожа, а върху всяка от тях се вееше малко зелено знаменце. Декса пушеше лула с двойна клада, а от носа ѝ излизаха струйки сив и смарагдов дим. — Е, момчета, след като свалихме цялото месо от костите на изборите, всичко се свежда до това! Да преброим гласовете, а след това да преброим сълзите.
— Няма да има сълзи във вашия район — каза Локи. — Ако греша, ще си купя шапка като вашата и ще я изям.
— Ще ми се да го видя, но предпочитам да запазя мястото си. — Декса издиша ароматен зелено-сив дим с ухание на жасмин покрай Локи. — Вие, джентълмени, ще бъдете ли в близост до сцената? Места на първия ред, докато пристигат резултатите?
— Ще сме на някое по-спокойно място — отвърна Локи. — Ще гледаме от един от частните балкони, след като направим едно кръгче. Трябва да се уверим, че всички са с изправени гърбове и закопчани жилетки.
— Колко предвидливо от ваша страна. Е, тогава, докато не сме изяснили въпроса, моите почитания на другарите по пътешествие!
Верни на думите на Локи, и двамата с Джийн заподскачаха из тълпата, разменяха ръкостискания и потупваха гърбове, смееха се на тъпи шеги и разказваха някои от своите, и добавяха разумен и логичен анализ, когато им го искаха. Повечето бяха красноречиви глупости, примесени с това, което слушателят им иска да чуе. „Какво значение има?“, помисли си Локи. По един или друг начин щяха да изчезнат от политическата сцена на Картейн още същата вечер и нямаше да носят никаква отговорност.
Огромни купи с пунш от бледо бяло и наситенолилаво вино се разпенваха от механизми с витла, управлявани от безупречно облечени деца, крачещи бавно в позлатени машини. Привлекателни слуги от двата пола се трудеха зад кадифени въжета, за да пълнят чаши и да ги раздават. Локи и Джийн се въоръжиха с пунш, допълнен от горещи хлебчета с осолено свинско и тъмен сос винегрет.
Джийн забеляза Никорос да се извисява с нещастен вид в периферията на група бележити имена от Дълбоки корени и го посочи на Локи. Виа Лупа се беше обръснал, което най-вече спомагаше да се видят нездравият му вид и новите бръчки по видимо по-слабото му лице. В сърцето на Локи се зароди неочаквано съжаление. Това не беше триумфиращ предател, а някой, разпънат докрай върху дибата на нещастието.
Е, каква беше ползата от това да можеш да лъжеш без угризения, ако не можеш да свалиш товара от плещите на толкова очевидно нещастно копеле?
— Виж, Никорос! — започна Локи, докато слагаше бокала си с недокоснат пунш в ръката на картейнеца. Говореше тихо, така че да го чуе единствено Никорос. — Според мен е време да ти кажа, че знам какво е някой да те притиска да действаш против съвестта си.
— Ах, мастер Лазари, аз… Тоест какво имаш предвид?
— Опитвам се да ти кажа — каза Локи, — че знам. И то отдавна.
— Ти… знаеш? — Веждите на Никорос се вдигнаха толкова високо и толкова бързо, че Локи се изненада, че не изскочиха от лицето му като изстреляни от катапулт. — Знаел си?
— Разбира се, че знаех — успокояващо кимна Локи. — Работата ми е да знам разни неща, нали? Единственото, което не можех да разбера, беше мотивацията ти. Очевидно не си истинска фурнаджийска лопата.
— Богове! Аз… Беше алхимикът ми. Моят… снабдител с прах. Да вземаш прах, е не по-лошо, отколкото да го продаваш. Хванаха ме и тази жена… Е, в крайна сметка се досетих коя е тя. Съжалявам. Предложи ми сделка. Иначе щях да загубя всичко. Десет години на Баржата на покаянието, а след това — изгнание.
— Ужасно нещо — каза Локи. — И аз бих се опитал да го избегна, ако е възможно.
— Ще си подам оставката след тази вечер — промълви Никорос. — Бих се обзаложил, че съм причинил повече вреда на Дълбоки корени от всеки друг член на комитета в тая отвратителна история.
— Никорос, не ме ли слушаш — каза Локи. — Казах ти, че знаех.
— Но как това…
— Беше повече мой агент, отколкото техен. До Черен ирис достигаше точно това, което исках да чуят, и от източник, който смятат за безупречен.