— Но… аз съм сигурен, че някои от нещата, за които им давах информация… бяха реални и вредни за нас!
— Естествено — каза Локи. — Нямаше да те слушат, ако не спомагаше за реални резултати през по-голямата част от времето. Жертвах истините за сметка на това, че ги снабдявах с изключително важни глупости. Затова не си и помисляй да подаваш оставка. Ако Черен ирис изгуби тази вечер, това ще бъде, защото ти беше моето оръжие срещу тях. Това ще ти помогне ли да спиш по-спокойно тази вечер?
— Аз… Ами не знам какво да кажа. — Смръщеното му лице се отпусна незабавно и видимо.
— Не казвай нищо, само пресуши бокала и се наслаждавай на шоуто. Разговорът ни ще си остане малката ни тайна. Дано имаш хубав и дълъг живот, Никорос! Съмнявам се, че ще ни видиш някога отново.
— Освен ако работодателите ни не искат да ни върнат за следващия кръг след пет години — промълви Джийн, докато се отдалечаваха.
— Може би, ако искат всичките да приключат в шибана кома като кофата лайна с птицата — каза Локи.
— И не че съм против това да успокоиш клетника, но как, мислиш, ще се почувства, ако Черен ирис победят?
— Богове проклети, просто се опитвах да направя каквото мога, за съсипаното копеле. Поне сега може да вярва, че съм избрал да го използвам като преценен риск. Хайде, да открием тази Саблена зала и да се отдалечим от хорските очи.
2.
Шест стълбища и три разговора с не особено полезни организатори по-късно откриха Сабета, очакваща ги в стая с балкон, издигнат над южната страна на Големия салон. От фреска на стената ги гледаше злокобно някакъв отдавна умрял благородник, втренчен в резбования метален параван с хубав изглед към тълпата и сцената по-долу.
Сабета отново беше облечена по-скоро за езда, отколкото за бал — прилепнал кадифен червен жакет с цепнати ръкави върху рокля от черни копринени квадрати, бродирани с червени астрономически знаци. Локи ги подреди в ума си и осъзна, че беше облечена с карта на Слънцето и Луната за конкретния ден, месец и календарна година.
— Харесва ли ти? — разпери тя ръце. — Съгласно инструкциите на възложителите се постарах да похарча всичко, което ми предоставиха, до последната монета.
— Изпълнила си дълга към властта, както винаги — каза Локи.
Сабета протегна ръка, а той не се посвени да я целуне. Тримата се настаниха на малка масичка с бадемови торти, коняк и четири червени кристални тумбести чаши. Локи пое инициативата и грабна бутилката.
— Чаша, напълнена догоре, за отсъстващите приятели! — каза той, когато наля четвъртата чаша и я отдели настрани. — Нека благодарение на уроците, които научихме от тях, да има страхотно шоу за всички тази вечер.
— Нека живеем достатъчно дълго, за да оценим каквото и да се случи — добави Джийн.
— Да пием за политиката! — завърши Сабета. — Нека никога повече не скачаме в едно легло с нея.
Чукнаха се и пиха. Питието имаше бледокарамелен цвят и погали гърлото на Локи със сладка, гостоприемна топлина. Не беше алхимичен коняк, а някоя от старомодните западни марки с нотка на праскова и орех в изпаренията.
— Ето я и присъдата — каза Сабета.
Тълпата долу се раздели, за да пропусне взвод сини плащове, ескортиращи облечени в тъмни дрехи официални лица, понесли дървени сандъци и големи медни говорни тръби, приличащи на цъфнали лалета. Закрепиха тръбите върху издатини на сцената, а до тях разположиха дървените сандъци. Дребничка жена с гъсти сиви къдрици, подрязани до началото на шията, пристъпи към една от говорните тръби.
— Първи магистрат Седелкис — каза Сабета. — Арбитърка на Промяната. Щом дойде време за избори, се превръща в нещо като четиринайсети бог.
— Няма ли представител на маговете? — попита Локи. — Дори не изпращат плато плодове и любезна бележка?
— Доколкото разбирам, те са благословили церемонията — отвърна Сабета, — така че боговете да са на помощ на онзи, който се опита да подмени вота. Никога обаче няма да позволят да ги видят.
— Не и ако не са се усамотили някъде с мишена за малтретиране — каза Локи.
На платформата по-долу няколко от организаторите отключиха сандъците, докато други заеха позиции до каменните плочи.
— Съграждани — прокънтя гласът на Първи магистрат Седелкис, — почитаеми членове на Консейла и служители на републиката, добре дошли! Имам честта да сложа край на седемдесет и деветия изборен сезон в Република Картейн, като прочета резултатите пред обществеността. Следват резултатите район по район, като започнем с Исас Тедра…