Един от организаторите извади плик от един от сандъците. Седелкис го отвори и издърпа украсен с печати и ленти пергамент.
— С резултат сто и петнайсет на шейсет, Първосин Епиталус от партия Дълбоки корени.
Половината публика в Големия салон избухна в шумни аплодисменти. Служител записа официалните резултати на дъската, докато други запалиха светеща зелено свещ и с помощта на дълъг прът я поставиха под първият матиран стъклен глобус.
— Желаете ли да признаете поражението си, мадам? — попита Локи.
— Мисля, че това беше един от предрешените резултати — отвърна Сабета.
— Проклятие — каза Локи, — твърде умна е за нас.
— За Острова на чуковете, с резултат двеста трийсет и пет на сто — обяви Седелкис, — Четвъртодъщерна Дулериан от партия Черен ирис.
Организаторите запалиха и поставиха още една свещ, която светеше с толкова тъмна лилаво-синя светлина, че се доближаваше до черната.
— Е, сега какво? — попита Сабета, докато наливаше по още по едно питие. — Май нямаш съдържателни забележки?
— Не бих си и помислил да правя такива в твое присъствие — отвърна Локи.
Имаше седем зелени светлини и четири черни, когато Седелкис обяви:
— За район Бурсади, с резултат сто четирийсет и шест на сто двайсет и две, Второсин Ловарис от партията Черен ирис.
Джийн въздъхна театрално.
— Бедният човечец! — каза Сабета. — Без малко да стане жертва на безскрупулни крадци на реликви.
— Радваме се на избавлението му — каза Локи.
— За Плаца Гандоло — гръмогласно съобщи Седелкис, — с резултат осемдесет и един на шейсет и пет, Втородъщерна Виракоис от партия Черен ирис.
— Ох, топки на Переландро, натъпкахме къщата ѝ с крадени вещи — каза Джийн. — Получи единайсет обвинения за влизане с взлом или присвояване! Как точно си успяла да замажеш това?
— Измислих, че Виракоис тайно е приютявала далечна братовчедка — каза Сабета. — И че въпросната братовчедка е изключително откачена. Имала истинска мания да краде. Дори наех актриса, за да играе ролята в продължение на няколко дни. Накарах Виракоис лично да се извини за това, че „братовчедката“ е успяла да избяга от опеката ѝ, и след като откраднатите вещи бяха идентифицирани и върнати, всички съчувстващи ѝ хора дискретно изтеглиха жалбите си. И също толкова дискретно казаха на приятелите и съседите си, разбира се.
— Оттеглили жалбите си — поклати глава Локи. — Нищо чудно тогава, че проклетият ни подкуп за магистрата не ни донесе нищо.
— За Исас Мелиа — обяви Седелкис, — с резултат седемдесет и пет на трийсет и едно, Проклето суеверие Декса от партията Дълбоки корени.
— Дори и не се старах особено с тази — каза Сабета.
— Е, все пак опита да подкупиш готвача ѝ — напомни ѝ Локи. — И портиера ѝ. И войниците ѝ. И адвоката ѝ. И кочияша ѝ. И личния ѝ снабдител на тютюн.
— Успях да подкупя портиера — потвърди Сабета. — Но изобщо не успях да намеря нещо полезно, което да свърша с него.
— Поне няма да ми се наложи да ям шапка — прошепна Локи на Джийн.
— За Силвърчейс — обяви Седелкис, — с резултат сто и осемдесет на шейсет и седем, Светлината на Амател Азалон от партия Дълбоки корени.
Това обаче дълго време остана последната запалена зелена свещ. Следващите три лумнаха в черно и общият резултат стана девет на девет.
— В крайна сметка всичко е театър, нали? — каза Сабета. Конякът беше оцветил бузите ѝ. — Цялото тичане в костюми, репликите ни. Сега хорът излиза на сцената, за да обяви поуката и да изпрати хората от публиката по домовете им.
— Половината от тях скоро ще искат да имат и плодове за хвърляне — каза Джийн.
— Шшшт! Ето, идва — каза Сабета.
— Последният отчет — обяви Седелкис, докато отваряше плика със замах. — За район Паланта, с резултат сто седемдесет и седем на сто петдесет и две, Третосин Йовиндус от партията Черен ирис!
Последната лампа заблестя с тъмна светлина.
3.
Смайване се възцари на долния етаж и радостни викове се смесиха с обвинения, недоверчиви възклицания и обиди.
Сабета скръсти ръце, облегнала се на стола си, и лицето ѝ се озари с широка, искрена усмивка.
— Момчета, притиснахте ме повече, отколкото очаквах — каза тя. — А имах предимството да пристигна първа.
— Доста благосклонно признание — каза Джийн.
— Трикът ви с Ловарис щеше да е изключително забавен за гледане — каза Сабета. — Почти съжалявам, че трябваше да го стъпча.
— Аз пък не съжалявам — отвърна Локи.