— ТИШИНА! — провикна се Първи магистрат Седелкис. — ТИШИНА!
Наметнатите с мантии сини плащове, застанали около сцената, започнаха да блъскат ритмично с тоягите си по пода, докато тълпата отново обърна внимание на Седелкис.
— След като бяха получени отчетите от всички райони, с настоящото обявявам резултатите за честни и валидни. Картейн има Консейл. Боговете да благословят Присъствието! Боговете да благословят Република Картейн!
— Първи магистрате — дочу се глас от тълпата, — моля за кратко време на сцената, за да изменя съвсем минимално записаните резултати.
— Ох, в името на всички адове, какво… — изненада се Сабета.
Гласът принадлежеше на Ловарис, който се отдели от група щастливи първенци от Черен ирис, премина през кордона от сини плащове около сцената и се намести до Седелкис зад една от тръбите.
— Скъпи приятели и съграждани — каза той, докато даваше знак на един от организаторите, отговарящи за стъклените глобуси, да се приближи. — Аз съм Второсин Ловарис, често наричан Предвидливост — почит, която ценя. От двайсет години съм представител на район Бурсади като предан член на партия Черен ирис. Признавам, че за съжаление, напоследък тази преданост беше помрачена от обстоятелства извън моя контрол. Скърбя, че трябва да обсъждам това публично. Скърбя, че се налага да предприема коригиращи действия публично.
— Някой друг на тази маса да халюцинира в момента? — попита Сабета.
— Ако халюцинираме, значи, споделяме прекрасен трескав сън — отвърна Локи. — Да видим как ще приключи!
— Най-вече скърбя — продължи Ловарис, — че трябва да обявя неохотното ми, но незабавно напускане на Черен ирис. Няма повече да нося техните символи или да изпълнявам роля в партията.
— Богове, наистина ли се оттегляш от Консейла? — провикна се някой от тълпата.
— Разбира се, че не — викна в отговор Ловарис. — Не казах нищо за освобождаване на мястото ми в Консейла! Аз съм съветник от район Бурсади, валидно и надлежно избран, както Първият магистрат току-що обяви.
— Фурнаджийска лопата! — провикна се мъж, който Локи разпозна като Третосин Йовиндус. — Кандидатира се под фалшив претекст! Изборът ти трябва да бъде анулиран в полза на заместника ти!
— В Картейн избираме мъже и жени — каза Ловарис и от гласа му стана ясно, че се усмихва, докато говори, а усмивката му може да обиди по-низшите духом с интензивността си. — Тези мъже и жени обявяват партийната си принадлежност по собствено усмотрение. Не съм длъжен да освобождавам каквото и да е. Почитаемият ми колега трябва по-добре да прочете съответните закони. Сега ми позволете да приключа с описанието на новата ситуация!
Ловарис взе прът от организатора, когото беше повикал, след което го използва, за да махне свещта от средния черен глобус. Между деветте черни и деветте зелени глобуса остана един бял, празен.
— Само защото изоставих Черен ирис, не означава, че задължително съм прегърнал позициите на Дълбоки корени. Обявявам се за партия от един човек, напълно независима, неутрален баланс между традиционните идеологии на Картейн. Напълно готов съм да бъда убеден във всяко разумно действие на Консейла. Всъщност напомням на почитаемите ми колеги, че вратата ми е постоянно отворена за сондажи и молби. Очаквам с огромно нетърпение да ги получа. Хубава вечер!
Това, което последва, може да бъде описано само като крещящия провал на обществения сезон в Картейн, защото половината съветници от Черен ирис, които технически имаха имунитет срещу арест, се опитаха да щурмуват сцената през стена от сини плащове, които нито можеха да ги наранят, нито да им позволят да наранят Ловарис. Първи магистрат Седелкис демонстрира равноправието на картейнското правосъдие, като ритна съветник от Черен ирис в зъбите, което накара дори и съветниците от Дълбоки корени да се включат в боя, за да потвърдят привилегиите на положението си. Пратеници на сините плащове тичаха за подкрепление, докато повечето зрители, които не бяха част от свадата, напълниха бокалите си с пунш и се заловиха да наблюдават правителството си в действие.
— Не мога да повярвам! — възкликна Сабета. — Как, по дяволите… Не мога да го кажа по по-завоалиран начин. Как, по дяволите?
— Ти беше предупредила Ловарис, че ще се опитаме да го убедим да смени цвета на лентата на ревера си — каза Локи. — Както знаеш, той дори и за секунда не се хвана на въдицата. Подъвка самоуважението ми за малко, след което ме измете като лайно.
— Бяхме подготвили втора атакуваща линия — добави Джийн, докато си наливаше още един пръст коняк. — Храна за егото. Нещо, което трябваше да погали чувството му, че ще бъде оста, около която се ще се върти светът.