— Насочвам те към предходното ми твърдение — каза Локи с треперещ глас.
Тежки стъпки се чуха към стълбите. Джийн нахлу в стаята, блъскайки вратата, без да почука.
— Не разбирам! — каза задъхано той. — Аз просто… Ти пак ми направи нещо шибано, нали?
— Кратка дрямка — каза Търпение. — Исках да остана насаме със Сабета, а след това — с Локи. Но можеш да чуеш всичко, което имам да казвам от сега нататък.
— Къде е Сабета? — попита Джийн.
— Жива е — отвърна Търпение. — Избяга по свое собствено желание.
— Защо, да ти…
— Не предлагаш нищо повече, което да искам, Джийн Танен — каза Търпение. — Прекъсни ме още веднъж и Локи ще напусне Картейн сам.
Джийн сви юмруци, но замълча.
— И аз напускам Картейн — каза Търпение. — Заедно с всички от моя вид. Тази вечер приключва последната от Петгодишните игри заедно с вековете ни пребиваване тук. Когато картейнците съберат кураж да влязат в Исас Схоластика, ще открият празни сгради, срутени тунели и липсващи библиотеки и съкровища. Премахваме всички следи от живота си в Картейн чак до праха под обувките ни.
— Защо, богове, ще правите подобно нещо? — попита Локи.
— Картейн е старата мечта — каза Търпение. — Изпълни целта си. Набрахме сили, усъвършенствахме уменията си и събрахме богатството, необходимо ни, за да сторим това, което трябва. Няма да има повече договори. Няма да има повече Вързомагове. Оттегляме се от явния живот на този свят. Никога вече няма да позволим издигането на подобна институция.
— А онази… Онази опасност, за която говореше? — попита Локи, обезкуражен и сепнат от величината на промените, които думите на Търпение предполагаха.
— Има неща, които се движат и сънуват в тъмнината — каза Търпение. — Отказваме да поемаме какъвто и да е по-нататъшен риск да ги събудим. Но човешката магия все пак трябва да оцелее, затова ние следва да се научим как да я направим възможно най-тиха.
— Защо беше нужно да преминаваме през тези проклети избори? — попита Локи. — Богове, защо просто не ни събра в стаята, за да ни разкажеш тези глупости и да ни спестиш всичките проблеми?
— Преди век някои мъдри членове на ордена ми — отвърна Търпение — са предвидили посоката ни отвъд всяка сянка на съмнение. Използвахме договорите си, за да забогатеем, но те също така ни направиха арогантни. Подклаждаха импулса ни да господстваме, да гледаме на силите си като на безгранични, а на света — като на глина в ръцете ни. Онези мъдри мъже и жени са знаели, че ще избухне криза, ще дойде кърваво време и единственият начин да спечелим, ще бъде чрез изненада. Те са си представяли много голям разрив в обичайния ни начин на живот, но в същото време — рутинен, така че да скрие подготовката за битка, щом ѝ дойде времето. Петгодишните игри се превърнаха в обичайна част от обществото ни, в показност и освобождаване на напрежението. На някои от нас обаче открай време беше известен първоначалният замисъл на игрите и знаехме, че може да се наложи да го използваме.
— Значи, всичко е било просто… грандиозна заблуда? — попита Локи. — Докато танцувахме за удоволствие на всички, ти си точила ножа си и си го забила в нечий гръб?
— Във всички магове, които някога описах като подкрепящи изключителността — каза Търпение. — Във всички тези братя и сестри. Скърбя за тях дори и като знам, че не можех да ги убедя. Те ще останат в Картейн завинаги. Другите ще продължат.
— Защо изобщо ни казваш това? — попита Джийн.
— Защото ценя неудобството ви — усмихна се Търпение, но в усмивката ѝ липсваше топлина. — Описах много стегнато условията на задачите ви. Не изчезваме от света, а само от погледите на обикновените хора. Споделете за делата ни с други и винаги ще сте в обсега ни.
— Обикновените хора — каза Локи. — Е, всъщност колко точно съм обикновен? Каква е истината за всички истории, които съчини за миналото ми?
— Трябва да видиш картината, която донесох на Сабета. — Търпение потупа покрития предмет, облегнат на стената зад нея. — Ще я оставя тук, въпреки че след ден-два от нея няма да е останало нищо освен бяла пепел. Това е единственият портрет на Ламор Акантус, рисуван приживе. Трябва да ти кажа, че приликата е поразителна.
— Дай ми отговор! — извика Локи. — Какво съм аз?
— Ти си човек, който няма да разбере отговора — каза Търпение, а усмивката ѝ вече беше искрена. Тресеше се, очевидно затруднена да сдържи смеха си. — Виж се само. Каморец! Манипулатор на чуждото доверие! Мислиш си, че знаеш какво е отмъщение? Е, ето го моето за теб. Преди да стана архидама Търпение, ме наричаха Шивачка. Но не защото обичам иглата, а защото нагаждам другите.