Отново тази твоя арогантност. Не разбираш ли, че ти представляваше проблем, който трябваше да бъде решен? УБИЙСТВО ДАЛЕЧ ОТ ДОМА…
Предполагам, че това е единствената честна гледна точка. АЗ СЪМ ПРОКЛЕТИЯТ ТИ СИН!
Нося пет гривни. Ти заставаш от погрешната им страна.
ЗНАЧИ, ТАКА. Насилва се да смекчи гласа в главата си, да мисли трезво. Трябва да има някаква опасност. Защо ще казва това, защо ѝ е да го разкрива след три години? Със сигурност си прецакала нещата, нали?
Единственото, което предвиждах, беше, че си се запътил към огромна болка. Затова предположих, че ще си в голяма опасност… че ще направиш най-очевидното нещо.
Имаш предвид сам да се парализирам? Тогава всичко е щяло да приключи за секунда.
Само че противниците ти имаха скрупули.
Ах. Така ли се чувства човек, пострадал от скрупули? Какъв късмет съм имал!
Казах ти, че не е онова, което исках.
Ти и проклетите ти предсказания. И лъжливите дребни намеци. Как се опитваше да контролираш с тях всички около тебе. Каква полза е имало, щом не си разбрала, че това ще ни сполети? Кажи ми, Майко, имала ли си някога видения за СОБСТВЕНОТО си бъдеще?
Не.
Е, значи това сигурно ти е приятно. Да си единствената в собствения си проклет свят, а останалите да сме кукли за твоята лична сцена. А СЕГА как се чувстваш?
— Свърши се — казва Търпение, превключила на реална реч. Вече е до леглото му, надвесена над него. — Всичко свърши. Другарите ти са мъртви. Архидама Прозрение е мъртва.
Как?
— Няма значение. Ти си единственият оцелял от фракцията си. Всички въпроси помежду ни са решени. Напускаме Картейн, за да влезем във времето на тишината, както беше планирано. Ти си последната работа, която трябва да свърша, преди да си тръгна.
Най-накрая си дошла да ме убиеш? Дошла си да сложиш край на три години малодушие?
— Част от мен желае да беше умрял — казва тя. — Желае да беше умрял бързо и без усложнения. Не мога да си представя да живея в твоето… състояние. И ще те убия, ако го желаеш. Чувствах обаче, че трябва да те попитам. Поне толкова ти дължа.
Посочва другата фигура в стаята, широкоплещест оплешивяващ мъж с черни мустаци, спускащи се до ревера на кафявата му туника. По ръцете му не се виждат пръстени.
— Това е Еганис, който се грижи за теб. — Търпение му предлага картини и впечатления, разкриващи на Соколаря как са стояли нещата през последните три години.
Еганис го мести, обръща го от страна на страна, за да избегне рани от залежаването.
Еганис го храни с каша, попара и мляко.
Еганис изпразва нощното му гърне.
Еганис разхожда изкуфелия Соколар, като го води на каишка около врата.
Картейнски маг на каишка?
Беше необходимо, за да запазим здравето ти.
КАТО КУЧЕ!
Беше необходимо!
КАТО ПРОКЛЕТО КУЧЕ!
Ти си този, който винаги искаше да познава по-отблизо душите на животните.
Той изпраща не думи, а монотонен изблик на омраза, толкова жлъчна и гореща, че вижда как Търпение се разтърсва, преди да може да защити съзнанието си.
— Ще разбереш, когато се успокоиш — казва му тя. — Ще оставя тази къща и средства, с които можете да се издържате с Еганис. След като ти е отрязан достъпът до магия, никога вече няма да видиш някого от нас. Ако намериш някаква причина да живееш, можеш да го направиш. Ако намираш мисълта за неприятна, тогава аз ще… ще приключа нещата бързо и без болка.
Няма да приема нищо от теб, докато съм жив. Нито къщата. Нито Еганис. Нито благотворителност. И със сигурност не и смърт.
— Тогава нека ти се стовари на главата — промърмори тя. — Еганис ще остане. Ти си ням инвалид с три татуирани гривни на китката и скоро Картейн може да бъде… много интересно място за теб.
За теб, Майко, няма достатъчно дълбок ад, за да е по вкуса ми.
Амбициите и изследванията ти бяха заплаха за всяко живо същество на този свят. Помисли за това и след това лей сълзите си.
Боязливостта ти! Пред лицето на тайните, очакващи да бъдат разкрити навсякъде, където са стъпили елдрените… ти искаш ние да останем безпомощни и невежи… Е, върви в адовете! Цялата истинска сила на човешката раса е прахосана по хора като теб… своеволно нищожни. Пет гривни! По-скоро пет окови!
Щеше свободно да си пъхаш ръката в огъня само ако останалите не трябваше да изгорим с теб. Сбогом, Соколарю!