— Похвално свирене — прошепна Окови, — похабено за нищо и никаква песен, разнасяна от парфюмирани контета, за да оправдаят глупостта на един старец.
— Всички по кръчмите я пеят — каза Кало.
— Очаква се от тях. Това са просто бездарни стихове, с които да се прикрие вонята на едно безсмислено клане. За кратко бях част от тези три хиляди мъже и почти всички, които познавах тогава, още лежат там. Бъдете добри и изпейте нещо по-весело.
Като прехапа бузата си, Кало настрои арфата и запя:
— Къде може да сте научили това? — извика Окови. Кало избухна в истеричен смях, но Галдо подхвана песента с мъртвешки сериозно изражение:
Разнесе се безпогрешно различимото затръшване на тайната врата към бърлогата в тунела от елдерглас до кухнята, затворена от някого, който не се притесняваше, че ще бъде чут. Окови се изправи на крака. Кало и Галдо изтичаха зад него, заставайки така, че лесно да могат да стигнат до кухненските ножове. Локи се изправи на стола, хванал аритметичната си дъска като щит.
В мига, в който той видя кой се показа иззад ъгъла, дъската се изплъзна от пръстите му и изтропа на пода.
— Мила моя — каза Окови, — завръщаш се при нас по-рано!
Тя беше дори по-висока, отколкото я помнеше Локи, с коса, боядисана в наситен светлокафяв цвят. Но беше тя. Без съмнение, беше Бет.
11.
В един момент плътта на жената бе топла и твърда под ръката на Джийн, а в следващия острието му се заби само във въздуха.
Джийн се беше изправял пред много бързи противници през живота си, но никога — срещу нещо, което да се стопи веднага щом го докосне. Това не беше човешка бързина, беше магия.
Беше пропуснал шанса си.
Той тежко пое въздух и по гърба му преминаха студени тръпки — познатото старо усещане за допусната грешка и предстоящ удар. Пулсът отекваше като барабан в черепа му и той зачака болката на каквото и отмъщение да последваше.
— О, да! — тихо каза посетителката им някъде зад него. — Това би било много умно от моя страна, Джийн Танен. Да се оставя на милостта на един насилник и на яда му.
Джийн се обърна бавно и видя, че сега жената стои вляво от него, на около шест крачки, до прозореца, където някога бе масата с превръзките.
— Държа истинското ти име като птица в кафез — каза тя. — Ръцете и очите ти ще ти изменят, ако се опиташ да ми навредиш.
— Богове! — възкликна Джийн, ненадейно обхванат от чувство на изпълнено с досада безсилие. — Трябва ли да си играеш с храната си? — Той седна на ръба на леглото на Локи и хвърли ножа си на пода, където острието се заби с трептене в дървото. — Просто ме убий като нормален човек, мамка му. Няма да стана ваша марионетка.
— Какво ще направиш?
— Ще стоя мирно и ще бъда отегчителен. Хайде, приключвай.
— Защо продължаваш да мислиш, че съм тук, за да ви убия?
— Ако не е, за да ни убиеш, то е за нещо по-лошо.
— Нямам намерение да убивам нито единия, нито другия. Никога. — Жената скръсти ръце. — Какви други доказателства трябват освен това, че сте живи? Би ли могъл да ме спреш?
— Вие не сте богове — каза немощно Локи. — Може сега да разчитаме на твоята милост. Но и един от вашите веднъж разчиташе на нашата.
— Нима чувам някакъв жалък опит за заплаха? Напомняне за това, че просто сте били на точното място, когато ужасните преценки на Соколаря най-накрая го пребориха?
— Как е милият Соколар тези дни? — попита Локи.
— Грижат се добре за него. В Картейн. — Жената въздъхна. — Както беше, когато агентите на Камор го доведоха у дома. Обезумял и коматозен.