Докато зяпаше тайнствения блясък, Джийн почувства студен сърбеж зад очите си и тежък натиск на върха на пръстите на дясната си ръка. Немеейки, той видя картини да преминават през съзнанието му — гънки и още гънки бяла коприна, игли, които потъваха и излизаха от фината дантела, грубия кант на плат, който се разбридва на нишки — натискът върху пръстите в действителност беше игла, която се движи нагоре-надолу в безкраен равномерен танц по плата…
— Ох! — промърмори той, слагайки ръка на челото си, след като чувството изчезна. — Какво, по дяволите, беше това?
— Аз бях — отвърна жената. — Така да се каже. Някога запомняли ли сте някого по миризмата на тютюн или парфюм, или по чувството от допира до кожата му? Дълбоки спомени без думи?
— Да — каза Локи, докато масажираше слепоочията си. Джийн предположи, че по някакъв начин и той е изживял краткото видение.
— В моя орден си говорим телепатично. Ние… се представяме, като използваме такива следи. Съставяме картини от определени спомени и страсти. Наричаме ги гербове. — Тя заметна дантеления си ръкав обратно върху китката си, на която черните гривни напълно бяха изгубили призрачния си блясък, и се усмихна. — Сега, след като споделих моя герб с вас, е по-вероятно да не излезете извън кожите си, ако някога ми се наложи да си говорим мислено, а не устно.
— Какво, по дяволите, си ти? — извика Джийн.
— Ние сме четирима — каза жената. — В един съвършен свят — най-мъдрите и най-могъщите от петте кръга. Ако не друго, то поне живеем в най-големите къщи.
— Вие властвате над Вързомаговете — каза Локи недоверчиво.
— „Властвате“ е прекалено силна дума. Понякога успяваме да предотвратим абсолютния хаос.
— Имаш ли си име?
— Търпение.
— Какво, да не би да имате някакво правило, заради което да не можеш да ни кажеш сега?
— Не, така се наричам. Търпение.
— Без майтап? Равните ти трябва да са много впечатлени от способностите ти.
— Не означава нищо, както и момиче, което се казва Виолета, не е нужно да е виолетово. Това е титла. Архидама Търпение. Е, значи решихме, че никой няма да убива никого тук, нали?
— Предполагам, че това зависи от това за какво искаш да говорим — каза Джийн.
— За вас двамата — каза Търпение. — Занимавам се с делата ви от известно време. Започвайки с частиците, които успях да изкопча от спомените на Соколаря. Нашите агенти прибраха притежанията му от Камор след неговото… осакатяване. Сред тях имаше нож, който преди това е принадлежал на сестрите Анатолиус.
— Нож с моята кръв по него — прекъсна я Джийн.
— От ножа лесно прихванахме следите ви.
— А впоследствие се заехте да скапете живота ни.
— Трябва да разберете — каза Търпение — точно колко малко осъзнавате. Спасих живота ви в Тал Верар.
— Странно, не си спомням да съм те видял там — подхвърли Джийн.
— Соколаря има приятели — каза Търпение. — Отряди последователи, инструменти. Въпреки всичките си недостатъци той беше много популярен. Видяхте приветствените им трикове на Нощния пазар, но това бе всичко, което позволих. Без моята намеса те щяха да ви убият.
— Ти може и да наричаш тази бъркотия „приветствен трик“ — каза Джийн, — но намесата ви в Тал Верар все пак ни докара дяволски проблеми.
— По-добре е от това да умрете, със сигурност — каза Търпение. — И бях много по-любезна от възможното, като се имат предвид обстоятелствата.
— Какви обстоятелства?
— Соколаря беше арогантен, зъл, заблуден. Той действаше в съответствие с договор, който смятаме за свещен ангажимент, но аз не отричам, че прекали с бруталността при изпълнение на задачата, премина границите.
— Той щеше да спомогне за превръщането на стотици хора в празни обвивки. В счупени мебели. Това не е ли достатъчно брутално? — попита Джийн.
— Те са били част от договора. Вие и вашите приятели не сте били.
— Е, ако това е някакъв вид извинение, върви по дяволите! — каза Локи, кашляйки. — Не ме интересува колко човечна стара вещица си, и не ме интересува как и защо Соколаря мръдна в главата. Ако имах повече време, щях да използвам всяка секунда, за да му източа кръвчицата. Той получи само малка частица от онова, което наистина заслужаваше.
— Това е по-вярно, отколкото можеш да си представиш, Локи. О, просто не знаеш колко по-вярно. — Търпение скръсти ръце и въздъхна. — И никой не го разбира по-добре от мен. Все пак Соколаря беше мой син.