Интерлюдия
Неудавеното момиче
— Не може да си тук — каза Локи. — Ти си мъртва!
— Определено може да съм тук. Живея тук. — Бет пусна кафявата кожена торба, която носеше, и развърза косата си, като я остави да падне до раменете ѝ. — Кой ли пък си ти?
— Аз… Ами… не знаеш ли?
— Трябва ли да зная?
Изумлението на Локи се примеси с горчиво разочарование. Докато механизмите на ума му се въртяха яростно, за да измислят отговор, Бет го изучаваше. Очите ѝ се облещиха.
— О, богове! Ти си момчето Ламора, нали?
— Да — потвърди Окови.
— И него ли купи?
— Плащал съм повече за обяд, но да, взех го от стария ти господар. — Окови разроши косата на Бет с бащина привързаност и тя целуна ръката му.
— Но ти беше мъртва — не отстъпваше Локи. — Казаха, че си се удавила!
— Така беше — тихо каза тя.
— Но защо?
— Нашата Сабета има сложно минало — каза Окови. — Когато я взех от Хълма на сенките, организирах малък театър, за да прикрия следите.
Бет. Сабета. Чу да споменават Сабета поне десетина пъти, откакто беше дошъл да живее тук. Изведнъж Локи се почувства като идиот, че не бе свързал двете имена преди… Но тогава той си мислеше, че тя е мъртва, нали? Отвъд удивлението, смущението и чувството му за безизходност в стомаха му се надигаше топлина. Бет беше жива… И живееше тук!
— Е, къде… Къде беше? — попита Локи.
— На обучение — каза Сабета.
— И как мина? — попита Окови.
— Госпожа Сибела каза, че не съм толкова проста и несръчна, колкото са повечето каморци, които обучава.
— Значи ти си… Ами… — обади се Локи.
— Голяма хвалба за една позлатена сушена слива — каза Окови, игнорирайки Локи. — Да видим дали е права. Галдо, застани срещу Сабета за танц в четири стъпки. Complar entant.
— Трябва ли?
— Добър въпрос. Трябва ли да продължа да те храня?
Галдо забързано излезе иззад Окови и се поклони на Сабета толкова пресилено, че носът му почти забърса пода.
— Омагьосахте ме, госпожице. Може ли да ви помоля за удоволствието да танцувам с вас? Покровителят ми няма да ме гощава повече, ако не се преструвам, че харесвам тези лайна.
— Каква смела малка маймунка си! — каза момичето и двамата се преместиха в най-широката свободна част на стаята, между масата и тезгяха.
— Кало! — обади се Окови. — Ще бъдеш ли така добър?
— Да, да, ей сега! — Кало се заигра с арфата си за момент, преди да започне да свири бърза, ритмична мелодия, по-сложна от песничките, които беше свирил дотогава.
Галдо и Сабета се движеха в унисон, изпърво бавно, но набирайки увереност, и танцуваха по начин, по-овладян от всичко, което някога бе виждал по кръчми или задни улички. Ключовият момент в танца, изглежда, беше, когато двамата силно удряха земята с токовете си, по четири удара между всяко по-значително движение на ръцете. Те се хващаха за ръце, въртяха се, пускаха се, сменяха местата си и през цялото време поддържаха почти перфектен ритъм с крака.
— Популярен е сред контетата — каза Окови и Локи разбра, че говори на него. — Всички танцьори се събират в кръг и водещият танците призовава дамата и кавалера. Избраната двойка танцува по средата, в центъра на всичко, и ако се изложат… Е, тогава има наказания. Закачки. Осуетяване на романтиката, предполагам.
Локи слушаше само с половин ухо, а очите и мислите му бяха изгубени в танца. В Галдо той виждаше неспокойната прибързаност на събрата сирак, грацията, породена от нуждата, която отделяше живеещите под Хълма на сенките от такива като Беззъбко. Но в Сабета имаше и нещо друго, не само скорост, но и плавност. Колената и лактите ѝ сякаш изчезваха, когато танцуваше, и за очите на Локи тя се превръщаше в извивки, префучавания и безкрайни завъртания. Бузите ѝ се зачервиха от усилията и златното зарево на полилея така осветяваше кафявата ѝ коса, че Локи почти можеше да си я представи червена… Окови плесна с ръце три пъти, слагайки край на танца, но не и на магията над Локи. Ако Сабета знаеше, че я зяпа така, беше или твърде вежлива, или достатъчно безразлична, за да не отвърне на погледа му.
— Виждам, че не съм изсрал всичкото това злато напразно — каза Окови. — Браво, момиче. Дори това, че Галдо ти бе партньор, сякаш не те затрудни.
— Все едно някога ме е затруднявало! — Сабета се усмихна, като все още се държеше така, сякаш Локи не бе в стаята, и се приближи обратно към масата, на която Галдо и Окови бяха играли. Гледа наредените по дъската фигури няколко секунди и каза:
— Обречен си, Санца.