— Колкото е обречен магарешкият кур, друг път!
— Всъщност мога да го победя след три хода — каза с усмивка Окови, като се върна на стола си. — Но щях да го оставя да се пържи малко по-дълго.
Докато Галдо се мъчеше над позицията си на дъската, Локи, Кало и Сабета подхванаха въодушевен разговор с Окови на теми, непознати за Локи — танци, обичаите във висшето общество, хора, за които никога не бе чувал, градове, които за него бяха само имена. Окови ставаше все по-весел и след няколко минути посочи към Кало и каза:
— Донеси ни нещо сладко. Ще вдигнем тост за завръщането на Сабета.
— Черен херес от Лашейн? Винаги съм искал да го опитам. — Кало отвори шкафа и внимателно издърпа зеленикава стъклена бутилка, която беше пълна с нещо, тъмно като мастило. — Богове, изглежда толкова отвратително!
— Прозвуча, сякаш го е казала акушерката, която ви е изродила вас двамата — рече Окови. — Донеси чаши за всички ни и една церемониална чаша.
Четирите деца се събраха около масата, докато Окови подреждаше чашите и отваряше бутилката. Локи стратегически постави близнаците Санца между себе си и Сабета, което му предостави по-добър ъгъл, от който да продължи да я зяпа. Окови напълни чашите до ръба с херес, който се пенеше в черно и златно под светлината на полилея.
— Тази чаша е за повелителя и защитника, за Уродливия страж, нашия Баща на нужните извинения. — Окови внимателно побутна чашата настрани от останалите. — Тази вечер се завърна нашата приятелка, неговата служителка Сабета. — Окови вдигна лява ръка до устните си и издума в дланта си: „Моите думи. Моят дъх. Тези неща обвързват моето обещание. Сто златни монети, надлежно откраднати от честни мъже и жени, ще бъдат хвърлени в морето под тъмнината на Луната на сирака. Благодарни сме за благополучното завръщане на Сабета.“
Сирашката луна, както знаеше Локи, се падаше веднъж в годината, през късната зима, когато двете най-големи луни на планетата бяха в тъмните си фази едновременно. В Деня на средилетието обикновените граждани, които знаеха рождените си дати, се смятаха с година по-възрастни. Сирашката луна означаваше същото нещо и за онези като него, чиято точна възраст беше забулена в тайна.
После Окови напълни чашите и ги раздаде. Локи с изненада забеляза, че за разлика от другите деца, които получиха по четвърт чаша от стряскащо тъмния херес, неговата беше почти пълна. Окови му се ухили и надигна чашата си.
— За дълбоките джобове, които не се пазят добре — каза той.
— За заспалите на постовете си стражи — каза Сабета.
— Градът да ни закриля и нощта да ни прикрива — каза Кало.
— За добрите приятели, които да помагат с харченето на плячката! — Веднага след като Галдо завърши тоста, който Локи вече бе чувал много пъти, откакто дойде при Джентълмените копелета, пет чаши се вдигнаха към пет усти. Локи държеше чашата си с две ръце от страх да не я разлее.
Черният херес се изля в гърлото на Локи с взрив от сладки вкусове — сметана, мед, малини и още много други, които не можеше и да се надява да назове. Топлите бодливи изпарения сякаш се мушваха и промъкваха в носа, долавяха се зад очите, докато накрая той не се почувства, сякаш от вътрешността на черепа му едновременно го гъделичкат дузини пера. Като знаеше колко невъзпитано би било да провали церемониалния тост, Локи впрегна всяка частица от волята си в това да изгълта пълната чаша.
„Къх!“, каза той, когато приключи. Това бе нещо между вежливо покашляне и последния писък на умираща птица. Локи се потупа по гърдите. „Къх, къх, къъх!“
— На същото мнение съм — каза Галдо, шепнейки рязко. — Обожавам го.
— Притежава всички външни признаци на течните лайна — каза Окови, замислен над празната си чаша, — а вкусът му е като на чистото щастие, изпикано от щастливи ангели. Както и да е, не се среща често по широкия свят. Не пийте нищо друго, което изглежда по този начин, освен ако не искате бързо да се освободите от житейските си грижи.
— Чудя се — рече Локи — дали не правят вино с цвят на вино в нашите градове? — Той се загледа в собствената си чаша, която, както и пръстите, които я държаха, треперейки, започваше да придобива неясни очертания по ръбовете.
— Някои неща стават много по-интересни, когато алхимиците се заемат с тях — каза Окови. — Като главата ти например. За черния херес е известно, че хвърля къч по тебе като магаре.
— Да, известно е — каза Локи, глупаво ухилен. Стомахът му се загря, главата му сякаш не тежеше повече от десетина грама, а движенията му бяха забавени. Беше наясно, че и все още да не е пиян, се е насочил натам със скоростта на стреличка, метната към стената.