— Един след друг — прошепна. — Наведи се и не бързай.
Тя премина отсреща, като в това време сърцето на Локи биеше неспокойно. Обзело го бе вълнението, което предшества началото на всяка престъпление. Въздухът бе изпълнен с мириса на поля, носен от Вятъра на палача. Топлият бриз се заигра с косата на Локи. На североизток като невъзможно дълги сенки се мержелееха Петте кули със своите корони от сребро и златни фенери. Топлата светлина на изкуствените съзвездия се сливаше със студения блясък на звездите.
Бе дошъл редът на Локи. Талпата изглеждаше обезкуражаващо тясна за възрастен човек, но някой с големината на Локи можеше спокойно да се обръща на нея, без да се изправя. Момчето премина отсреща с лекота, изтърколи се от края на талпата и се сви на земята сред влажната миризма на свежа градина. Над него шумоляха клони с тъмни листа и той без малко да подскочи, когато Сабета се протегна от мрака и го сграбчи за рамото.
— Не вдигай шум — прошепна тя. — Влизам да намеря огърлицата. Ти наблюдавай покрива. И внимавай талпата да си остане там. Може пак да ни потрябва.
— Ами ако нещо се обърка?
— Потропай по земята четири пъти. Ако си забелязал нещо, което аз не съм видяла, няма да имаме друг изход, освен да бягаме. Но да не си ме извикал по име.
— Няма. Е, късмет.
Тя обаче вече бе тръгнала и след миг се чу поредица от потраквания. Някъде в градината Сабета се опитваше да отвори заключена врата. В следващия момент вече бе успяла — все така тихо се чу скърцането на пантите.
Минутите, прекарани от Локи на пост край талпата, му се сториха безкрайни. Непрекъснато се оглеждаше. Макар да съзнаваше, че в тъмнината на клоните и листата оттатък можеше да са се скрили десетина мъже, той от време на време показваше главата си над парапета и се взираше оттатък импровизираното мостче. Отсрещният покрив обаче изглеждаше успокоително празен.
Локи тъкмо се бе отпуснал след четвъртото или петото надничане, когато усети някакво движение под краката си. Коленичи и притисна ухо към топлия камък на пода. Дочу неясен говор. Първо говореше един човек, след това — друг. Говорът постепенно премина в хор от гласове на възрастни. И тогава се чуха викове.
— По дяволите — прошепна Локи.
Чу се поредица от глухи изтрополявания от посоката, в която Сабета бе изчезнала. След това се тресна рязко отворена врата. Сабета изскочи към него от сенките, сграбчи го за раменете и го повдигна върху мостчето.
— Бягай, бягай, бягай! — каза задъхано. — Колкото можеш по-бързо!
— Какво се случи?
— Просто върви, бързай. Аз ще държа дъската.
Локи светкавично претича петнайсетте стъпки, делящи го от сигурността. Никога в живота си не се бе движил толкова бързо. Толкова бързо, че като стигна отсреща, се строполи тромаво от парапета, а за да не падне на зъбите си, се бе свил на кълбо. После, макар че главата му се въртеше, бързо подскочи и се обърна към Сабета отсреща.
— Хайде! — подвикна ѝ той. — По-бързо!
— Въжето! — изсъска Сабета. — Спусни шибаното въже!
— Ще крепя дъската, за да минеш. — Стискайки зъби и напрягайки всичките си сили, Локи хвана здраво талпата с ръце, осъзнавайки колко абсурдно трябва да изглежда отстрани подобна демонстрация на сила от едно малко момче. Защо тя не идва?
— ВЪЖЕТО! — извика тя. — ДАВАЙ!
Поглеждайки нагоре, Локи видя как зад нея от градината изникнаха няколко дълги и тъмни сенки. Възрастни. Ръцете им се протягаха към Сабета, но тя не се опитваше да избяга. Дори не се обърна към тях. Вместо това хвана с ръце талпата и…
— Не! — изврещя Локи. — НЕ!
Сабета бе хваната изотзад и повдигната във въздуха. Но както я вдигаха, тя успя да извърти своя край на дъската от парапета в празното пространство. Локи с цялото си тяло усети как талпата се отлепя от неговата страна и литва към уличката надолу. Тежестта ѝ бе прекалено голяма, за да се опита да я задържи. Неговият край на дъската подскочи и го перна по брадичката, отблъсквайки го назад. И както падаше на задните си части, чу оглушителния трясък от сблъсъка на талпата със земята четири етажа по-долу.
— Бягай! — изкрещя Сабета отново. Възгласът ѝ премина в приглушен вопъл и Локи с мъка се изправи на крака, плюейки кръв.
— На другия покрив. — Непознат глас на мъж. — Слезте на улицата.