— Да, плиткоумната малка фъшкия Беззъбко е толкова тъп, че не би могъл да си сере в ръцете дори и да бяха зашити за задника му. И въпреки всичко това ще са той, Там и още един.
Създателя на крадци хвърли многозначителен поглед към далечния ъгъл, където едно сърдито момченце се бе облегнало със скръстени ръце и гледаше другите сираци, разпределени в банди.
— Ламора… — прошепна Веслин.
— Специален надзор. — Създателя на крадци задъвка нервно ноктите на лявата си ръка. — Добри пари има да се изстискат от него, ако има кой да го накара да бъде благоразумен и дискретен.
— Той почти изпепели половината шибан град, господарю.
— Само Теснините няма да липсват на никого. А той си понесе тежкото наказание за това, без да трепне. Смятам въпроса за приключен. Има нужда от някого, на когото може да се разчита, за да го държи под око.
Веслин не съумя да прикрие изражението си на отвращение и Създателя на крадци се подсмихна.
— Няма да си ти, момко. Имам нужда от теб и малката ти маймунка Грегор за елемента на отвличане на вниманието. Накарай друг да върши тази работа, а ти го замести. И веднага се върнете при мен, ако заловят някого.
— Благодаря, господарю, много съм ви признателен.
— И трябва да си. Хленчещият Там… Малоумният Беззъбко… И един от истинските адови дяволи по къси панталони. Трябва ми светла свещ да наблюдавам тази банда. Отиди и ми събуди някого от Джамджиите.
— О… — Веслин прехапа устни. Участниците в Бандата на джамджиите, наречена така, защото бяха специалисти в традиционното взломаджийство, представляваха истинският елит сред сираците от Хълма на сенките. Спестени им бяха повечето задължения, по навик работеха по тъмно и им бе позволено да спят до късно следобед. — Това няма да им хареса.
— Хич не ми дреме какво им харесва. Така и така тази вечер нямат работа. Доведи ми някого с ум като бръснач. — Създателя на крадци изплю изгризано парченце мръсен нокът и избърса пръсти в палтото си. — Мамка му, доведи ми Сабета.
— Ламора!
Най-накрая го извикаха и при това го извика лично Създателя на крадци. Локи тръгна внимателно по калния под и стигна до мястото, където господарят на Хълма стоеше и шепнешком даваше указания на едно по-високо момче, застанало с гръб към Локи.
Пред Създателя на крадци чакаха и две други момчета. Едното беше Там. Другото беше Беззъбко, безпомощен глупак, чийто прякор произлизаше от боя, който бе получил от другите деца. Чувството за лоша поличба се прокрадна в стомаха на Локи.
— Е, ето ви! — каза Създателя на крадци. — Трима смели и обещаващи младоци. Ще работите заедно по специална задача, под специален надзор. Запознайте се с отговорника си.
По-високото дете, момиче, се обърна.
Беше мръсна като тях и макар че трудно можеше да се прецени на бледата сребърна светлина на алхимичните фенери на купола, изглеждаше малко изморена. Облечена беше с протрити кафяви бричове, дълга провиснала туника, която някога е била бяла, и кожено кепе над изпъната кърпа, така че нито кичур от косата ѝ да не се вижда.
И все пак безспорно това беше тя. За пръв път в съществуването на Локи мъжделиво се зароди някакво ново животинско чувство, което го осведоми за този факт. Хълма беше пълен с момичета, но никога дотогава той не бе разсъждавал върху мисълта за момиче. Той си пое дъх и осъзна, че усеща тревожно гъделичкане на върха на пръстите си.
Тя имаше преимуществото на поне година и почти петнайсет сантиметра над него и дори изморена, беше заела онази непресторена естествена поза, характерна за определени момичета, която кара младите момчета да се чувстват един вид като насекомо под нечия пета. Локи не притежаваше нито сладкодумието, нито опита, с които да се пребори с каквато и да е подобна на тази ситуация. Всичко, което знаеше, бе, че когато е в близост до нея, за разлика от близостта до другите момичета под Хълма на сенките, той се чувстваше като докоснат от нещо тайнствено и много по-значимо от него. Искаше му се да подскача нагоре-надолу. Искаше му се да повърне.
Изведнъж той се засегна от присъствието на Там и Беззъбко, засегна се от значението на думата „отговорник“ и закопня да направи нещо, каквото и да е то, за да впечатли това момиче. Бузите му се зачервиха при мисълта как ли изглежда цицината на челото му, както и че бе сложен в група с двама безполезни, хленчещи дръвници.
— Това е Бет — каза Създателя на крадци. — Тя ще ви наглежда днес, момчета. Приемайте всичко, което казва, все едно, че идва от мен. Стабилни ръце, пазете самообладание. Без офлянкване и без шибани лудории. Последното нещо, от което имаме нужда, е да ставате амбициозни. — Беше невъзможно да се пропусне леденият поглед, който Създателя на крадци отправи към Локи, докато изричаше последната фраза.