Оттам, където бяха, зад къщата се виждаха наполовина някаква карета без постройка за нея и двама охранители. Светлините в къщата бяха запалени, но на всички прозорци от дебели мозаечни стъкла без един имаше спуснати пердета. Единственото изключение бе на задната стена. То представляваше полуотворено малко прозорче на втория етаж, от което идваше мътна оранжева светлина.
— Тя там ли е? — прошепна Локи.
— Там е. Където е отвореният прозорец.
— Как ще стигнем до нея?
— Няма да правим подобно нещо.
— Но ние сме тук… Ти ме доведе тук, за да…
— Локи… — Окови положи ръка на дясното рамо на момчето. — Тя е завързана в стаята горе. Те имат четирима мъже вътре в къщата и още двама при каретата. Това са хора на Херцога, които не ги лови никакъв закон. Ние с теб не можем да им излезем насреща.
— Тогава защо ме доведе тук?
Окови бръкна в туниката си, развърза кордата, с чиято помощ държеше малък предмет окачен на врата си, и подаде нещото на Локи. Беше малко стъклено мускалче с големината на малкото пръстче на Локи.
— Вземи това — каза Окови. — Ти си достатъчно малък, за да изкачиш задната стена по пълзящите растения. И като стигнеш прозорчето…
— Не! — Локи щеше да повърне, узнавайки какво съдържа мускалчето. — Не, не, не!
— Чуй ме, момче, чуй ме. Губим време. Не можем да я измъкнем. Те скоро ще започнат да я разпитват. А ти знаеш как го правят. С нагорещено желязо. С ножове. И когато свършат, ще знаят всичко за теб, мен, Кало, Галдо. Какво правим и къде действаме. Вече никога няма да се чувстваме сигурни в Камор и дори людете от нашата черга ще бъдат по петите ни, заедно с хората на Херцога.
— Не, тя е умна, ще…
— Ние не сме от желязо, момче. — Окови сграбчи дясната ръка на Локи и я стисна здраво, поставяйки топлото мускалче в дланта му. — Ние сме от плът и кръв и ако ни измъчват достатъчно дълго, ще си кажем всичко, което искат.
Окови нежно затвори пръстите на Локи около мускалчето и след това бавно махна ръката си.
— Тя знае какво да прави — каза той.
— Не мога — каза Локи, а по бузите му отново започнаха да се стичат сълзи. — Не мога, наистина.
— Тогава ще я измъчват — каза Окови. — Знаеш, че тя ще им се противопоставя, докато може. Така че те ще го правят с часове. Може би с дни. Ще ѝ чупят костите. Ще ѝ дерат кожата. И ти си единственият, който може да се покатери до това прозорче. Ти… Ти губиш ума и дума, когато си близо до нея. Харесваш я, нали?
— Да — каза Локи, загледан втренчено в тъмнината, опитвайки се отчаяно да измисли някакъв по-смел и по-умен план от това да се изкатери до прозорчето и да подаде на едно красиво момиче шишенце, с помощта на което то да се убие. Но не измисли нищо.
— Не е честно — проплака той. — Не е честно, не е честно.
— Не можем да я измъкнем, Локи. — Негата и тъгата в гласа на Окови впечатлиха Локи повече, отколкото ако му се бе скарал и го бе изкомандорил. — Всичко вече зависи от теб. Ако не се добереш до нея, тя ще живее. Известно време. В ада. Но ако не се изкачиш до този прозорец… ако не ѝ предадеш шишенцето…
Локи поклати глава в знак на съгласие и се намрази за това.
— Смело момче — прошепна Окови. — Не се бави. Тръгвай. Бързо и тихо като бриза.
Не бе кой знае какво постижение да се промъкне трийсет крачки през тъмната градина, да напипа буйната растителност по стената, да открие в нея опорни точки за краката си и да се изкачи бързо нагоре. Но секундите, които това отне, му се сториха по-дълги от часове и когато Локи се намери под прозорчето на втория етаж, той така се тресеше, че му се струваше, че всички в къщата го чуват.
По волята на Уродливия страж обаче не прозвучаха предупредителни викове, не се тряскаха отварящи се прозорци, въоръжени мъже не тичаха из градината. Все така внимателно Локи повдигна глава до пролуката от пет сантиметра в основата на повдигащия се прозорец. След това премести главата си надясно, колкото да надзърне в стаята.
Потисна порива си да се разридае, виждайки Сабета, седнала в тежък стол с висока облегалка. До нея имаше някакъв шкаф. Не. Бе човек в дълъг черен шлифер, много едър човек. Локи приклекна и вече не виждаше нищо. Боже, Окови бе прав поне за едно нещо. Те не биха могли да се справят с мутра като тази, дори къщата да бе пълна с техни помагачи.