— Локи, чакай! — чу се дълбок, познат глас.
Локи се задържа несигурно за перваза и напрягайки се, повдига главата си достатъчно високо, та да може да надзърне обратно в стаята. Вратата бе широко отворена и на входа стоеше Отец Окови.
— Не! — прошепна Локи, изведнъж осъзнавайки каква бе целта на цялото занятие тази нощ. — Но това означава… това означава, че Сабета не трябва да…
Той така се сепна, че се пусна от перваза и със силен вик падна назад и полетя във въздуха над тъмната градина.
— Казах ви, че не е мъртъв. — Това бе един от братята Санца, чийто глас идваше от тъмнината — Като физикер го казвам. Трябва да ви таксувам за това, че ви давам мнението си.
— Със сигурност. — Това бе вече другият Санца, говорещ близо до дясното око на Локи. — Надявам се, че приемаш за плащане под формата на ритници в главата.
Локи отвори очи и откри, че лежи върху маса в добре осветена стая, стая, в която също липсваха каквито и да било неща, подобно на библиотеката, където бе завързана Сабета. Освен масата имаше още само няколко стола. Никакви гоблени, никаква украса. Нищо, което да създава впечатлението, че тук живее някой. Локи примигна, пое дълбоко въздух и приседна на масата. Усещаше тъпа болка в тила.
— Спокойно, момче. — Окови за секунда се озова до него. — Хубаво падане демонстрира. По дяволите. Ако не се бе свестил толкова бързо, щях да…
Окови нежно се протегна, побутвайки го да си легне. Локи обаче замахна и отблъсна ръцете му.
— Ти ме излъга — изръмжа той.
— Прости ми — много нежно каза Окови. — Просто само това оставаше да научим за теб, Локи.
— Ти ме излъга. — Самият Локи бе изумен от дълбочината на своя гняв; не си спомняше някога да бе изпитвал нещо подобно, дори по отношение на мъчители като Грегор и Веслин. А тях той бе убил, нали така? — Нищо от това не е било истина.
— Бъди разумен — каза Окови. — Би било твърде рисковано да се организира отвличане с истински агенти на Херцога.
— Но аз иначе не бих… не бих го направил! — каза Локи. — Истинските охранители биха действали различно. И тогава бих могъл да я измъкна.
— Не можеш да се бориш с възрастни мъже — каза Окови. — Направи най-доброто, което бе по силите ти, с оглед на ужасната ситуация.
— Не, това нищо не доказва. — Локи се опита да се концентрира, за да може да изрази това, което чувстваше дълбоко в себе си. — Те… една истинска охрана може би щеше да направи нещата различно. Да не я оковават към стола. Всичко е било подготвено с оглед на мен. За да нямам аз изход.
— Да — потвърди Окови. — Това бе игра, която не би могъл да спечелиш. Положение, в което всички рано или късно се озоваваме.
— Не — избухна Локи, целият пламнал от гняв. — Това нищо не доказва.
— Той този номер го спретна веднъж и на нас — каза Кало, хващайки го за дясната ръка. — Бог е свидетел, искаше ни се да умрем тогава. Толкова лошо бе положението.
— На всички ни го е правил — каза Сабета. Гласът ѝ стресна и замая Локи. Тя стоеше със скръстени ръце в единия ъгъл на стаята, изучавайки го с интерес, но и с известно неудобство. — Той е прав. Трябваше да знаем дали си в състояние да го направиш.
— Но ти се представи върховно — каза Окови. — Никой от нас не би се представил по-добре в тази ситуация.
— Обаче не беше честно да ме караш да го правя — изкрещя Локи. — Изпитанието не беше честно. Нямаше начин да успея.
— Такъв е животът — каза Окови. — Никой не печели всеки път. Всички го разбираме рано или късно.
Локи се отърси от хватката на Кало около ръката си и седна на масата. Сега вече гледаше Окови право в очите.
Богове! Случило му се бе веднъж да изгуби Сабета, но след това я бе намерил жива и здрава. След това обаче бе изпратен да я убие. Тъкмо това стана причина, както осъзнаваше сега, за гнева, изгарящ като огън сърцето му. За няколко ужасни минути Окови го бе накарал да смята, че ще трябва да я загуби още веднъж. Сведе целия му свят до един ужасен избор и го накара да се чувства безпомощен.
„Никога повече няма да загубя нищо“ — каза си той и решително тръсна глава, сякаш думите му бяха дълго търсеното решение на някаква математическа загадка. А след това го извика с пълни гърди, без да го е грижа дали възгласът му се чува из цяла Разона:
— Чувате ли ме? НИЩО ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГУБЯ.
Втора глава
Поръчката
1.
— Богове милостиви! — каза Локи. На Джийн му се стори, че бе истински изненадан. — Значи, той наистина е твой син. Твоя плът и кръв, зачената по традиционния начин от край до край.