— Не бих искала да мисля, че съм прекалено твърда.
— Не го казах като критика. Изглеждаш прекрасно. — Той се огледа из кухнята. — И преуспяваща. Щастлива ли си?
— Харесвам Вирджиния — отговорих, като гледах встрани от него. — Единственото ми оплакване са зимите, но предполагам, че ти имаш повече основания за оплаквания в тази област. Как търпиш Чикаго шест месеца от годината?
— Ако искаш да знаеш истината — никога не успях да свикна. Ти би го намразила. Оранжерийно цвете от Маями като теб не би изкарало и месец.
Марк отпи от питието си.
— Не си омъжена.
— Бях.
— Хм. — Той застина замислено. — Тони някой си… Спомням си, че започна да се срещаш с Тони… Бенедети, нали? В края на третата година.
Бях учудена, че Марк въобще е забелязал, още повече че си спомня.
— Разведени сме. От доста време — отговорих.
— Съжалявам — кротко каза той.
Протегнах се към питието си.
— Виждаш ли се с някой интересен човек? — попита той.
— Никой в момента, интересен или не.
Марк не се смееше толкова много като преди. Той каза равнодушно:
— Почти се ожених преди няколко години, но не стана. Всъщност, ако искам да бъда честен, трябва да кажа, че се паникьосах в последната минута.
Трудно можех да повярвам, че никога не е бил женен. Сигурно отново успя да прочете мислите ми.
— Това стана, след като Джанет умря. — Той се поколеба. — Бях женен.
— Джанет?
Марк отново залюля леда в чашата си.
— Запознахме се в Питсбърг, след Джорджтаун. Работеше като данъчен адвокат във фирмата.
Наблюдавах го отблизо, озадачена от това, което виждах. Марк беше променен. Напрежението, привлякло ме към него в миналото, сега беше различно. Не можех точно да го разбера, но беше някак си по-мрачно.
— Катастрофа — обясни той. — Една събота вечер. Излезе да купи пуканки. Щяхме да си стоим вкъщи и да гледаме филма. Пиян шофьор преминал в нейното платно. Дори фаровете му не работели.
— Господи, Марк, съжалявам — казах аз. — Това е ужасно.
— Случи се преди осем години.
— Нямаш ли деца? — запитах кротко.
Той поклати глава. Замълчахме.
— Фирмата ми открива офис във Вашингтон — каза той, когато погледите ни се срещнаха.
Не отговорих.
— Възможно е да ме преместят там. Фирмата се разширява страхотно. Имаме над стотина адвокати и офиси в Ню Йорк, Атланта, Хюстън.
— Кога ще се местиш? — попитах спокойно.
— Може би в началото на годината.
— Сигурен ли си, че ще го направиш?
— Писна ми до смърт от Чикаго, Кей, нуждая се от промяна. Затова съм тук, поне това е главната причина, за да те уведомя. Не исках да се преместя и някой ден случайно да се срещнем. Аз ще живея в Северна Вирджиния, твоят кабинет се намира в Северна Вирджиния. Твърде възможно е някога да се засечем в ресторант или театър. Не исках да стане така.
Представих си как седя в „Кенеди център“ и забелязвам Марк на три реда пред мен да прошепва нещо в ухото на младата си, красива приятелка. Припомних си старата болка, толкова силна, че я чувствах физически. Той нямаше конкуренция. Винаги съм фокусирала емоциите си само в него. Отначало част от разума ми усети, че чувството не е взаимно. По-късно се уверих в това.
— Основната причина… — повтори Марк, като адвокат, започващ пледоарията си. — Но има и друго, което не е свързано лично с нас.
Запазих мълчание.
— Преди няколко нощи тук, в Ричмънд, е била убита една жена. Берил Мадисън…
Изненаданото ми изражение го възпря за кратко.
— Бъргър, нашият мениджър, ми разказа за това, когато ми се обади в хотела във Вашингтон. Исках да поговоря с теб за случая.
— Каква връзка имаш ти с него? — попитах. — Познаваше ли я?
— Слабо. Срещнах я веднъж в Ню Йорк миналата зима. Офисът ни там се занимава с развлекателния бизнес. Берил имаше проблеми с една публикация, договорен спор, и упълномощи „Орндорф и Бъргър“ да уредят нещата. Така се случи, че се намирах в Ню Йорк в същия ден, когато тя говори със Спаракино, адвокатът, който пое случая й. Той ме покани да се присъединя към тях двамата за обед в „Алгонкуин“.
— Ако има възможност този спор, за който споменаваш, да е свързан с убийството й, трябва да говориш с полицията, не с мен — ядосано казах аз.
— Кей — отговори Марк, — фирмата ми дори не знае, че говоря с теб. Когато Бъргър ми се обади вчера, ставаше дума за нещо съвсем различно. Той просто спомена за убийството на Берил в хода на разговора, помоли ме да проверя местните вестници и ако мога, да открия нещо.