— Какви действия е предприел Рийд? — попитах.
Марино прехвърли втората страница и каза:
— Посъветвал я да започне да прибира колата си в гаража. Тя отговорила, че никога не използвала гаража, защото възнамерявала да го превърне в кабинет. Тогава той й предложил да помоли съседите да следят за непознати коли в района или ако около дома й се появи някой. В доклада е отбелязан въпросът й дали да си набави пистолет.
— Това ли е всичко? — попитах. — А дневникът, за който я е посъветвал Рийд? Нищо ли не се споменава за него?
— Не. В поверителната страница на доклада той е направил следната забележка: „Отношението на тъжителката към счупената антена изглеждаше преувеличено. Тя се разстрои изключително много и започна да се държи обидно с полицая“. — Марино вдигна поглед. — Преведено означава, че Рийд не й е повярвал. Вероятно е смятал, че тя самата е повредила антената и си измисля за заплашителните обаждания.
— Мили боже — измърморих отвратено.
— Хей, имаш ли идея колко откачалки звънят в действителност и действат точно по този начин? Разни дами вечно се обаждат, сами се порязват, драскат, пищят, че са изнасилени. Доста от тях си измислят. Отвива им се някоя от бурмите и това ги кара да настояват да им се обърне внимание…
Знаех всичко за фиктивни болести и контузии, за особи от типа на Мюнхаузен, за аномалии и мании, които карат хората да се самонараняват. Не се нуждаех от лекцията на Марино.
— Продължавай — казах. — После какво е станало?
Той остави доклада на бюрото на Уесли и започна да чете третия:
— Берил се обадила на Рийд отново, този път на шести юли, събота сутрин, в единайсет и петнайсет. Той отишъл в къщата в четири следобед и заварил тъжителката враждебно настроена и ядосана…
— Естествено — казах аз кратко. — Чакала го е повече от пет проклети часа.
— В този случай — пренебрегна ме Марино, — госпожица Мадисън съобщила, че същият субект й се обадил към единайсет сутринта и казал следното: „Все още ли ти липсвам? Скоро, Берил, скоро. Минах снощи покрай къщата ти. Теб те нямаше. Изрусяваш ли си косата? Надявам се, че е естествена“. Тогава госпожица Мадисън, която е руса, опитала да поговори с него. Помолила го да я остави на мира, питала го кой е и защо се отнася така с нея. Той не отговорил и затворил телефона. Тя потвърдила, че наистина предишната вечер не си е била вкъщи. Когато полицаят я запитал къде е ходила, тя отговорила уклончиво и обяснила само, че е била вън от града.
— И какво е направил този път полицаят Рийд, за да помогне на отчаяната дама? — попитах.
Марино ме погледна приятелски.
— Посъветвал я да си вземе куче, но тя казала, че е алергична към кучета.
Уесли отвори досието.
— Кей, гледаш на това в ретроспекция, в светлината на вече извършеното престъпление. Но Рийд е приемал всичко от друга гледна точка. Опитай да се поставиш на негово място. Обажда се една млада жена, която живее сама. Става истерична. Рийд прави всичко възможно, дори й дава номера си. Бързо се явява на повикванията, поне в началото. Но тя се държи уклончиво, когато й задава точни въпроси. Няма доказателства. Всеки полицай щеше да е скептично настроен.
— Ако бях аз — намеси се Марино, — точно това щях да си помисля. Щях да подозирам, че дамата е самотна, има нужда от внимание, иска да почувства, че на някой му пука за нея. Или пък — била е измамена от някого и сега наглася нещата така, че да му го върне.
— Да бе! — казах, преди да мога да се спра. — А ако съпругът или любовникът й заплашваше да я убие, пак щеше да си помислиш същото. И Берил при всички положения щеше да бъде убита.
— Може и така да е — раздразнено каза Марино. — Но ако беше съпругът й, ако имаше такъв, поне щях да имам заподозрян. Можех да получа заповед за арест, а съдията щеше да шамароса говедото със заповед за изолация.
— Тези заповеди не заслужават и хартията, на която са написани — избухнах аз и усетих как гневът ми преминава границата на самоконтрола.
Не минаваше и година, без да аутопсирам поне половин дузина пребити жени, чиито съпрузи или любовници са били шамаросвани със заповеди за изолация.
След дълга тишина се обърнах към Уесли:
— Рийд въобще ли не е предложил линията й да бъде подслушвана?
— Не е имало смисъл — отговори той. — Разрешение за подслушване се получава адски трудно. Телефонната компания се нуждае от дълъг списък с обаждания и солидни доказателства, че съществува подобен тормоз.