— Освен ако й се е обаждал от службата си — каза Марино.
— Има и такава възможност — съгласи се Уесли.
— Какво ще кажеш за възрастта му? — запитах. — Не мислиш ли, че е възможно да е по-стар, отколкото предположи преди малко?
— Би било необичайно — каза Уесли. — Но всичко е възможно.
Отпих от кафето си, което вече беше студено, и започнах да им обяснявам какво ми разказа Марк за проблемите на Берил с договора и за загадъчното й приятелство с Кери Харпър. Когато свърших, Уесли и Марино се втренчиха в мен с любопитство. От една страна — тази импровизирана среднощна визита на чикагския адвокат звучеше странно. От друга — бях им хвърлила въдицата. Марино и Уесли, а до снощи и самата аз, въобще не бяха помисляли, че е възможно да съществува мотив за убийството на Берил. Най-често срещаният мотив при сексуалните убийства е липсата на такъв. Убийците го правят, защото му се наслаждават, а и възможността е налице.
— Един мой приятел е ченге в Уилямсбърг — каза Марино. — Той твърди, че Харпър е пълен хахо, съвсем смахнат. Кара си вехтия ролс-ройс и никога не говори с никого. Живее в огромна къща близо до реката, никога няма гости. А е и стар, док.
— Не е толкова стар — възпротивих се аз. — Към петдесет и пет е. Наистина затворен в себе си. Мисля, че живее със сестра си.
— Не е твърде вероятно — каза Уесли и изведнъж доби напрегнат вид. — Вижте докъде можете да стигнете с това. Ако не друго, Харпър би могъл да ни даде някаква идея за този „М“, на когото Берил е писала. Очевидно той е бил добър познат, приятел или любовник. Все някой трябва да знае кой е той. Ако го открием, значи сме стигнали донякъде.
Марино не хареса идеята.
— Знам си какво ще стане — каза той. — Харпър няма да говори с мен, а аз не мога да го принуда. А и не смятам, че той е пречукал Берил, макар да е имал мотив. Мисля, че ако това беше негова работа, щеше да я приключи бързо. Защо да протака девет-десет месеца? А и тя щеше да познае гласа му по телефона.
— Харпър може да е наел някого — каза Уесли.
— Точно така. И щяхме да я намерим след седмица, с хубава, чиста рана от куршум в главата — отговори Марино. — Повечето наемни убийци нямат навика да следят жертвите си, да им се обаждат, да използват нож и да ги изнасилват.
— Повечето — не — съгласи се Уесли. — Но не сме сигурни, че е имало изнасилване. Не открихме сперма.
Той погледна към мен и аз кимнах утвърдително.
— Може този тип да е бил смахнат. А може всичко да е било нагласено — тялото, разположено така, че да даде идея за сексуално престъпление, каквото всъщност не е имало. Зависи кой е бил нает за убиец, ако случаят е такъв, и какъв е бил планът. Имам предвид, ако Берил беше застреляна по средата на спор с Харпър, той щеше да е първи в списъка на заподозрените. Но ако убийството прилича на работата на садист, на сексуален психопат, никой няма да се сети за Харпър.
Марино гледаше към библиотеката, месестото му лице беше зачервено. Бавно ме погледна с учудени очи и запита:
— Какво още знаеш за книгата, която е пишела?
— Само това, което ви казах. Автобиография, която може да е заплашвала репутацията на Харпър — отговорих.
— Над това ли е работила в Кий Уест?
— Така смятам, но не мога да съм сигурна.
Той се поколеба.
— Е, неприятно ми е да ти го кажа, но не намерихме нищо такова в къщата й.
Дори Уесли изглеждаше изненадан.
— Ръкописът в спалнята й?
— О, да. — Марино се протегна за цигарите си. — Прегледах го. Още един роман с романтични дивотии от гражданската война. Изобщо не приличаше на описаното от доктора.
— Има ли заглавие или дата? — попитах.
— Не. Дори изглежда, че не е целият. Горе-долу толкова дебел. — Марино отмери около два сантиметра с пръсти. — Има доста забележки в полетата, около десетина страници, написани на ръка.
— Ще трябва пак да прегледаме цялата й документация, компютърните дискети, за да се уверим, че ръкописът не е там — каза Уесли. — Ще се наложи да разберем кой е бил агентът или редакторът й. Може да е изпратила книгата на някого, преди да напусне Кий Уест. Трябва да сме сигурни, че не се е върнала в Ричмънд с ръкописа. Ако го е направила, а сега той липсва, това е доста важно, меко казано.