Замъглени сини очи гледаха безчувствено изпод полупритворените клепачи. Лицето й беше отпуснато и набраздено от бледи прорезни рани, повечето от лявата страна. Вратът й беше прерязан чак до гръбнака, мускулите — също. Над лявата й гърда имаше девет прободни рани, които приличаха на червени илици и бяха почти вертикални. Явно са били нанесени много бързо, една след друга, с толкова жестока сила, че по кожата й имаше белези от дръжката. Разрезите по ръцете и китките й варираха от един до десет сантиметра на дължина. Като се сметнат двете на гърба и се изключат прободните рани и прерязаното гърло, имаше двадесет и седем прорезни рани, всички те нанесени, докато се е опитвала да се предпази от широкото острие.
Нямах нужда от снимки или диаграми на тялото. Можех да видя лицето на Берил Мадисън веднага щом затворя очи заедно с всеки отвратителен детайл на насилието, извършено върху нея. Левият бял дроб имаше четири рани, каротидната артерия беше почти отделена. Извивката на аортата, белодробната артерия, сърцето и перикардият също бяха пронизани. Била е мъртва, когато лудият почти е отрязал главата й.
Опитах да си го обясня. Някой я е заплашвал с убийство. Избягала е в Кий Уест. Страхувала се е до полуда. Не е искала да умре. Вечерта, когато се е върнала в Ричмънд, това е станало.
Защо си го пуснала в къщата си? Защо, за бога, си го направила?
Нагласих обратно чаршафа и върнах трупа при останалите тела в хладилника. По това време утре тя щеше да бъде кремирана, а прахът — на път за Калифорния. Берил Мадисън е щяла да навърши тридесет и четири следващия месец. Нямаше живи роднини, освен една доведена сестра във Фресно. Тежката врата се затвори.
Асфалтът на паркинга зад службата на главния съдебен лекар беше топъл и успокояващ. Можех да помириша креозота от близките железопътни линии, печащи се под необичайно топлото за сезона слънце. Беше Хелоуин2.
Предната врата беше отворена широко. Един от асистентите ми в моргата поливаше с маркуч цимента. Той игриво насочи към мен струята, която плисна достатъчно близо, за да почувствам влага по глезените си.
— Хей, доктор Скарпета, на банково работно време ли преминахте? — извика той.
Беше малко след четири и половина. Рядко напусках кабинета преди шест.
— Искате ли да ви закарам донякъде? — добави.
— Имам превоз. Благодаря — отговорих аз.
Родена съм в Маями. Не съм чужденка в тази част на света, където Берил се е крила през лятото. Винаги, когато затворех очи, можех да видя цветовете на Кий Уест. Яркозелено, синьо и крещящи залези, простени само на господа. Берил Мадисън не е трябвало да се връща вкъщи.
Една чисто нова „Корона Виктория“, лъскава като черно стъкло, елегантно спря на паркинга. Очаквах познатия овехтял „Плимут“ и се озадачих, когато прозорецът на новия „Форд“ се спусна надолу.
— Автобусът ли чакаш?
Затъмнените стъкла отразиха изненаданото ми лице. Лейтенант Пийт Марино опита да си придаде безразличен вид, когато електронните ключалки се отвориха с изщракване.
— Впечатлена съм — казах аз и се настаних на меката седалка.
— Идва заедно с повишението ми. Не е лошо, а?
Той запали двигателя. След години на съсипани товарни коне, Марино най-после беше получил жребец.
Забелязах дупката в таблото, докато си вадех цигарите.
— Полицейската лампа ли включваш вътре, или електрическата си самобръсначка?
— О, по дяволите! — оплака се той. — Някакъв кретен ми сви запалката. В автомивката. Имах колата само от един ден, представяш ли си? Закарвам я там, но бях прекалено зает да се разправям с глупаците, защото чистачките счупиха антената. Вдигнах адски скандал…
Понякога Марино ми напомняше за майка ми.
— … доста по-късно забелязах, че проклетата запалка е изчезнала.
Той спря и бръкна в джоба си, докато аз ровех из чантата си за кибрит.
— Ей, шефе, мислех, че ще отказваш цигарите — саркастично добави Марино и пусна в скута ми запалка „Бик“.
— Ще ги откажа — измърморих аз. — Утре.
В нощта, когато е била убита Берил Мадисън, аз не бях вкъщи. Търпях една досадна опера, последвана от питиета в модна кръчма с пенсиониран съдия, който с течение на вечерта ставаше все по-малко „достопочтен“. Не носех пейджъра си. Полицията не можа да ме открие и повикали Филдинг — заместника ми — на мястото. Сега за първи път щях да вляза в дома на закланата писателка.