— Какъв вид синтетика? — попитах.
— Олефин, акрил, найлон, полиетилен и дайнел, като повечето са найлон — отговори Джони. — Цветовете са различни: червено, синьо, зелено, златно, оранжево. И те не съвпадат един с друг.
Тя започна да поставя под микроскопа стъклата едно след друго и да ги оглежда.
— Някои са набраздени с жилки, други не. Повечето съдържат титаниев диоксид в различна степен, което означава, че някои са със замъглен блясък, други са матови, а има и няколко ярки. Диаметрите са доста груби, което дава идея за влакна от килим, но при напречния разрез формите се различават.
— Десет различни произхода?
— Така изглежда на този етап — каза тя. — Абсолютно нетипично. Ако тези влакна са трансферирани от убиеца, то той е имал необикновено количество различни влакна по себе си. Явно грубите не са от дрехите му, защото подхождат на килим, но не са и от килимите в нейната къща. Да има такова разнообразие по него е любопитно и по друга причина. Човек събира влакънца по цял ден, но те не остават при него. Сядаш някъде и по теб се полепват влакна, но след малко сядаш другаде и те остават там, или пък вятърът ги издухва.
Ставаше все по-объркано. Джони обърна на следващата страница тетрадката си и каза:
— Сложих под микроскопа и частиците, събрани в къщата. Тези, взети от Марино от килимчето за молитви, са истинска бъркотия. Цигарена пепел, розови хартиени парченца от бандерол на цигарена кутия, стъклени мъниста, няколко парченца счупено стъкло, подходящо за бирена бутилка или фар на кола. Както обикновено — остатъци от насекоми, частици от зеленчуци, кръгло метално топче. А, и много сол.
— Готварска сол?
— Точно така.
— Всичкото това от килимчето за молитви? — попитах.
— И от мястото на пода, където е открит трупът — отговори тя. — Много от същите частици се намериха по тялото, косата и под ноктите й.
Берил не е пушела. Нямаше причина в дома й да се открият пепел или частици от цигарена кутия. Солта обикновено се свързва с храната. Не можех да разбера от къде на къде ще има сол в спалнята или по тялото й.
— Марино донесе шест различни проби, всичките — от килимите в къщата, или местата, където не е имало кръв и следи от борба, места, на които убиецът не е стъпвал според полицията. Те са доста по-различни. Частиците, които по-рано отбелязах, са намерени само в районите, в които се смята, че той е бил. Това навежда на мисълта, че те са прехвърлени от него на местопрестъплението и по трупа. Може да са били залепнали по обувките му, по дрехите или косата. Където и да е ходил, е събирал частици от всичко, към което се е докосвал.
— Сигурно е истинско прасе — казах аз.
— Тези неща са почти невидими — ми напомни винаги сериозната Джони. — Той вероятно няма представа, че по него има толкова много следи.
Прегледах изписаните на ръка листа. През цялата си кариера бях срещала само два случая, в които подобно количество частици можеше да бъде обяснено. При единия трупът бил захвърлен в бунище или друго мръсно място като крайпътен паркинг или банкет, в другия тялото беше транспортирано от място на място в мръсен багажник или на мръсния под на кола. Нито един от двата начина обаче не можеше да се приложи при Берил.
— Обясни ми го в цветове — помолих. — Кои са влакната от килим и кои от дрехи?
— Шестте найлонови влакна са червено, тъмночервено, синьо, зелено, жълто-зелено и тъмнозелено. Всъщност зеленото може да е черно — добави тя. — Черното не изглежда такова под микроскоп. Всички те са груби и съвместими с влакна от мокет, но ми се струва, че някои от тях са от мокет за кола, а не за къща.
— Защо?
— Заради частиците, които намерих. Например стъклените мъниста обикновено се свързват с отразяваща боя — от използваната за пътни знаци. Металните топчета често се намират в колите, почистени с прахосмукачка. Те са припойни топчета, получени при сглобяването на шасито. Не се виждат, но ги има. Частици от счупено стъкло — такова има навсякъде, особено по паркинги и банкети. Залепя се за подметките ти и си го занасяш в колата. Същото се отнася и за частиците от цигари. Най-накрая остава солта, която ме кара да мисля, че повечето следи в случая на Берил са от кола. Хората ходят в „Макдоналдс“, ядат пържени картофи в колите си. Вероятно всяка кола в града има следи от сол.
— Да кажем, че си права — казах аз. — Приемаме, че влакната са от мокет в кола. Но това не обяснява защо там има шест различни вида найлонови влакънца. Не е много вероятно да има в колата си шест вида мокет.