— Да. — Марк отпи от виното си.
— Обясни.
— Спаракино се спира на Кристи — започна той. — Тя е красива, хитра, амбициозна. Но най-важното за нея в момента е, че ходи с Джоунс. Спаракино й излага плана. Тя иска да е известна, богата. Всичко, което трябва да направи, е да оплете Джоунс в мрежите си и после да започне да плаче пред камерите заради ужасния си живот вкъщи. Тя го обвини, че я бие, обяви го за пияница и психопат, който взима кокаин и чупи мебелите. Резултатът не закъсня — тя и Джоунс се разведоха, а Кристи сключи договор за един милион долара за написването на книга.
— Това ме кара да съчувствам малко повече на Джоунс — измърморих.
— Най-отвратителната част според мен е, че той наистина я е обичал, но не е имал акъл да разбере срещу какво се изправя. Той започна да играе лошо и свърши в клиниката на Бети Форд5. Оттогава не се е появявал. Един от най-добрите полузащитници в Америка беше съсипан и унищожен, а за това може да се благодари на Спаракино. Тези скандални истории и клевети не са в нашия стил. „Орндорф и Бъргър“ е стара, изискана фирма, Кей. Бъргър започна да надушва с какво се занимава един от адвокатите му и не се зарадва особено много.
— Защо просто фирмата ти не се отърве от него? — попитах аз, докато ровех из салатата си.
— Защото не можем да докажем нищо, поне на този етап. Спаракино знае как да се измъкне. Той е доста влиятелен, особено в Ню Йорк. Все едно да хванеш змия. Как можеш да се отървеш от нея, без да те ухапе? А списъкът не свършва дотук. — Очите на Марк гледаха ядосано. — Когато започнеш да преглеждаш професионалната история на Спаракино и провериш някои от случаите, по които е работил сам, можеш наистина да се изненадаш.
— Какви случаи например? — зададох въпроса почти неохотно.
— Много тъжби. Някой неизвестен автор решава да напише нелегална биография на Елвис, Джон Ленън или Синатра и когато настъпи време за издаването, звездата или роднините й съдят писателя, което запълва новините и статиите в списанията. Книгата излиза така или иначе, възползвала се от невероятна безплатна реклама. Всички се бият за нея, защото смятат, че е доста пикантна, щом е предизвикала такава бъркотия. Подозираме, че Спаракино действа по следния начин: той представя писателя, после тайно отива и предлага пари на жертвите и така създава още по-голяма лудница. Всичко е уредено и работи безотказно.
— Чудя се вече в какво да вярвам — казах аз.
Всъщност това беше въпросът, който редовно си задавах.
Вечерята ни пристигна. Когато келнерът се отдалечи, попитах:
— Как, по дяволите, се е забъркала с него Берил Мадисън?
— Чрез Кери Харпър — отговори Марк. — Точно тук е иронията. Спаракино е представял Харпър в продължение на доста години. Когато Берил започнала да става известна, Харпър я изпратил при него. Спаракино я е ръководил от самото начало. Бил е комбинация между агент, адвокат и кръстник. Смятам, че Берил силно се е влияела от по-възрастни, властни мъже, а кариерата й е била сигурна и спокойна, преди да реши да пише автобиографията си. Предполагам, идеята е дошла от Спаракино. Харпър не е публикувал нищо, откак написа великия си роман. Той е история и е ценен само за някой като Спаракино, който търси възможности за експлоатация.
Замислих се.
— Възможно ли е Спаракино да е играел и с двамата? Искам да кажа — Берил решава да прекрати мълчанието си и да наруши договора с Харпър, а Спаракино тайно отива при него и го подтиква да създаде проблем.
Марк напълни чашите ни отново и отговори:
— Да, смятам, че е гласял солидна битка, но нито Берил, нито Харпър са го знаели. Това е в стила на Спаракино, както вече ти казах.
Хранихме се мълчаливо за около секунда. „Галагър“ наистина заслужаваше репутацията си. Човек можеше да нареже месото си с вилица. Най-после Марк каза:
— Най-ужасното, поне за мен, Кей — той ме погледна с мрачно лице, — е, че този ден, когато обядвахме в „Алгонкуин“ и Берил спомена, че някой я заплашва с убийство… — Той се поколеба. — Да ти кажа истината, вече знаех тези неща за Спаракино и…
— Не й повярва — довърших вместо него изречението.
— Не — призна той. — Не й повярвах. Просто реших, че е нов рекламен номер. Подозирах, че Спаракино я е накарал да измисли цялата история, за да й помогне в продажбата на книгата. Не само съществува борбата с Харпър, но и някой заплашва да я убие. Нямах доверие в нея. Оказа се, че греша.