— Извадих адски късмет — започна Марино, докато навиваше спагети на вилицата си с помощта на супена лъжица. — Иначе как можех да открия нещо подобно, а? Ония типове мият по седемдесет-сто коли на ден. Да не мислиш, че ще обърнат внимание на някаква черна хонда?
Той беше щастлив ловец. Беше хванал голямата риба. Веднага щом му предадох резултата от лабораторния анализ на влакната, усетих, че ще обиколи всички автомивки и сервизи в града. Една от положителните черти на лейтенанта беше, че ако има макар и само един храст в пустинята, той задължително поглеждаше зад него.
— Вчера напипах златната мина — продължи той. — Минах покрай „Мастъруош“. Беше една от последните в списъка ми заради мястото, където се намира. Смятах, че Берил е водила колата си на почистване някъде в западния край на града. Но не бях прав. Вероятно е ходила там, защото имат и магазин за части и сервиз. Малко след като купила колата си миналия декември, я закарала там, за да й оправят уплътненията и да я грундират и боядисат. Цялото удоволствие струвало сто долара. После си отворила сметка в автомивката, станала член, за да получава по два долара намаление на всяко миене и безплатен специалитет на седмицата.
— Така ли я откри? — попитах. — Заради членството?
— О, да — отговори Марино. — Нямат компютър. Наложи се да прегледам всичките им проклети документи. Намерих копие от разписката й, когато е платила членството си, а съдейки по състоянието на колата в гаража, реших, че е мила колата малко преди да замине за Кий Уест. Зарових се и в документацията й, търсих сметки, платени с кредитна карта. За услугите на „Мастъруош“ имаше само една сметка — първата стодоларова работа, за която ти споменах. Очевидно после е плащала в брой за почистване на возилото си.
— Миячите на коли — казах. — С какво са облечени?
— Нищо оранжево, което би могло да съвпадне със странното влакно, което откри. Повечето носят джинси, маратонки, и всички са със сини ризи с емблема „Мастъруош“, избродирана на джобчето с бял конец. Огледах всичко, докато бях там. Нищо не ми направи впечатление. Единствените платнени неща, които видях, бяха ролата бели кърпи, с които бършат колите.
— Не звучи много обещаващо — забелязах и бутнах чинията си настрани.
Поне Марино имаше апетит. Моят стомах беше свит още от Ню Йорк. Чудех се дали да разкажа на лейтенанта за случилото се там.
— Може би не — каза той. — Но един от типовете, с които говорих, прикова вниманието ми.
Почаках.
— Казва се Ал Хънт, двайсет и осем годишен, бял. Веднага се спрях на него. Видях, че стои и наблюдава чистачите. Нещо ми прещрака. Изглеждаше съвсем не на място. Добре подстриган, елегантен. Имаше вид на човек, който би трябвало да носи костюм и дипломатическо куфарче. Започнах да се питам какво ли прави тип като него в умряло място като това. — Марино поспря, за да изтопи соса си с чесновия хляб. — Та отидох при него и го заприказвах. Питах го за Берил, показах му снимката й от шофьорската книжка. Питах дали си спомня да я е виждал и, бум! Започна да става раздразнителен.
Помислих си, че и аз бих станала раздразнителна, ако Марино се заемеше с мен. Сигурно беше връхлетял върху горкия човечец като камион.
— И после? — запитах нетърпеливо.
— После влязохме вътре, взехме си кафе и се заехме със сериозна работа — отговори той. — Тоя Ал Хънт е първокласен идиот. Бил в колеж, взел научна степен по психология, после отишъл да работи като медицинска сестра за няколко години, ако можеш да го повярваш. Запитах го защо е напуснал болницата, за да работи в „Мастъруош“, и се оказа, че неговият старец притежавал шибаното място. Дъртият Хънт има предприятийца из целия град. Автомивката е една от инвестициите му. Притежава няколко паркинга и е собственик на половината от северния квартал. Предполага се, че младият Ал е бил подготвян да поеме бизнеса на татенцето, нали?
Започваше да става интересно.
— Работата е там, че Ал не носи костюм, макар и да изглежда, че би трябвало да е така. Преведено означава, че Ал е загубеняк. Старият не му се доверява достатъчно, за да го облече в райе и да го постави зад бюрото. Имам предвид, момчето стои и обяснява на типовете как да мият коли и да лъскат брони. Веднага реших, че има нещо нередно тук горе. — Той посочи с мазен пръст към главата си.