— Е, аз не постъпих така. — Хънт се втренчи в ръцете си. — Не опитах нищо подобно.
— Защо?
Тишина.
Марино каза:
— Вероятно в миналото си имал подобна жена и тя те е разочаровала?
Тишина.
— Хей, Ал, на всекиго се случват такива неща.
— В колежа — почти неразбираемо отговори Хънт. — Ходех с едно момиче. Две години. Тя ме изостави заради един тип от медицинското училище. Жени като нея… те търсят определен тип мъже. Когато решат да се омъжат, имам предвид.
— Търсят големи клечки. — Гласът на Марино се изостряше. — Адвокати, доктори, банкери. Не харесват момчетата, които работят в автомивки.
Главата на Хънт се завъртя.
— Тогава още не работех в автомивката.
— Няма значение, Ал. Не е твърде вероятно мангизлийка като Берил Мадисън да ти обърне внимание, нали? Басирам се, че дори не е подозирала за съществуването ти, нали? Не би те познала дори ако се сблъскате някъде по улицата…
— Не говорете такива неща.
— Вярно ли е?
Хънт се загледа в свитите си юмруци.
— Значи си си падал по Берил, а? — продължи неуморно Марино. — Вероятно си мислил за тази гореща до бяло дама непрекъснато, фантазирал си, чудил си се какво ли би било да ходиш с нея, да се отдавате на секс. Може би просто не си имал смелостта да я попиташ направо, защото си предположил, че те смята за скапаняк, за стоящ много по-ниско от нея.
— Спрете! Измъчвате ме! Спрете! Спрете! — изкрещя Хънт истерично. — Оставете ме на мира!
Марино го загледа безчувствено.
— Напомням ти за твоя старец, нали, Ал? Старият Хънт, който мисли, че единственото му дете е шибан педал, защото ти не си проклет и злобен хазяин, който пет пари не дава за нечии чувства или благосъстояние. — Марино издиша струя дим и заговори нежно: — Знам за Великия Старец Хънт. Знам също за приказките му, че си „маргаритка“, и позора, нанесен му от теб, когато си станал медицинска сестра. Истината е, че си отишъл да работиш в проклетата автомивка, защото той те е заплашил, че ако не го направиш, ще те обезнаследи.
— Знаете и това? Откъде? — заекна Ал.
— Знам много неща. Например, че хората в болницата те смятат за страхотен и много добър с пациентите. Те ужасно съжаляват за напускането ти. Думата, която използваха, за да те опишат, беше „чувствителен“, може би прекалено чувствителен в своя собствена вреда, нали, Ал? Това обяснява защо нямаш гадже, не се виждаш с мадами. Страх те е. Берил доста те е уплашила, нали?
Хънт си пое дълбоко дъх.
— Заради това не си искал да узнаеш името й. За да не се изкушиш да й се обадиш, нали?
— Просто я забелязах — нервно отговори Ал. — Наистина нямаше нищо повече от това. Не съм мислил за нея по начина, който описахте. Просто бях наясно, че съществува. Дори не бях говорил с нея преди последното й идване.
Марино отново спря касетата и каза:
— Това е важната част… — Той поспря и се загледа в мен. — Ей, добре ли си?
— Наистина ли беше необходимо да се държиш с него така брутално? — попитах емоционално.
— Не ме познаваш много добре, щом мислиш, че това е било брутално — каза Марино.
— Извинявай. Забравих, че съм в компанията на Атила варварина.
— Това беше представление — засегнато се оправда той.
— Напомни ми да те предложа за „Оскар“.
— Престани, док.
— Ти абсолютно го деморализира.
— Това е метод. Начин да разхлабиш възела, да накараш хората да говорят за неща, за които иначе не биха се сетили.
Той се обърна към телевизора, пусна касетата и добави:
— Целият разпит струваше колкото това, което сега ще каже.
— Кога беше то? — попита Марино. — Кога дойде за последен път?
— Не съм сигурен за точната дата — отговори Хънт. — Преди няколко месеца. Спомням си, че беше петък сутрин. Причината да запомня, е, че същия ден имах среща за обед с баща ми. Винаги обядвам с него в петък, за да можем да обсъдим бизнеса. — Ал се протегна към питието си. — В тези дни се обличам по-добре от обикновено. В онзи ден носех вратовръзка.
— Значи Берил идва в петък сутрин, за да измият колата й — насърчи го Марино. — И тогава си говорил с нея?
— Всъщност тя ме заговори — каза Ал, като че ли това беше много важно. — Колата й излизаше от мивката, когато тя приближи до мен и каза, че разляла нещо в багажника, и питаше дали ще можем да го почистим. Заведе ме до колата, отвори багажника и видях, че мокетът е подгизнал. Явно е държала пазарските си покупки там, и бутилката портокалов сок се беше счупила. Предположих, че затова веднага е докарала колата си за почистване.