— Не, мадам — отговори детективът. — Ключовете са на земята, като че ли ги е държал в ръката си, когато е паднал. Не сме докосвали нищо, както ви казах. Решихме да изчакаме, докато вие дойдете или времето ни принуди да действаме. Ще вали. — Той посочи към плътните мрачни облаци. — Може да е сняг. В колата няма следи от разместване или борба. Смятаме, че убиецът го е причакал, криейки се в храстите. Всичко, което мога да кажа, е, че нещата са се развили адски бързо, док. Сестра му не е чула нито изстрел, нито какъвто и да било шум.
Оставих го да говори с Марино, минах под кордона и доближих ролс-ройса. Очите ми инстинктивно оглеждаха всяко място, на което стъпвах. Колата беше паркирана успоредно на около три метра от стъпалата, вратата на шофьора се намираше откъм къщата. Заобиколих предницата с характерния й орнамент, спрях и извадих фотоапарата си.
Кери Харпър лежеше по гръб. Главата му се намираше на сантиметри от предната гума. Белият калник беше опръскан с кръв, плетеният пуловер на писателя беше променил бежовия си цвят на карминеночервено. Близо до хълбока му лежаха ключове. Всичко, което виждах в блестящата светлина на фаровете, изглеждаше червено. Бялата коса беше потъмняла от кръвта, лицето и скалпът — разкъсани там, където е бил ударен със страхотна сила с някакъв тъп инструмент, който беше разцепил кожата. Гърлото му бе прерязано от ухо до ухо. Главата беше почти отделена от врата. Насочих наоколо светлината на фенерчето си. Навсякъде блестяха сачми. По тялото и около него имаше разпилени хиляди, дори по капака на колата лежаха няколко. Сачмите не бяха изстреляни от оръжие.
Движех се наоколо и правех снимки, после клекнах и извадих дългия химически термометър. Пъхнах го внимателно под пуловера му и го нагласих в свивката на лявата му ръка. Температурата на тялото беше тридесет градуса, а на въздуха — един под нулата. Трупът изстиваше бързо, приблизително с три градуса на час заради студа, а и Харпър не беше солидно облечен или много тежък. Малките мускули вече започваха да се вкочаняват. Пресметнах, че е мъртъв от около два часа.
После започнах да търся улики, които не биха понесли пътуването до моргата. Влакна, косми или други частици, залепнали за кръвта, можеха да почакат. Бавно оглеждах трупа и района около него, когато лъчът освети нещо до врата му. Наведох се без да пипам, и видях малко зелено топче, приличащо на пластилин. В него имаше няколко сачми. Запечатвах го внимателно в найлонов плик, когато задната врата на къщата се отвори и се оказах срещу ужасените очи на една жена. Тя стоеше във фоайето до полицай, който държеше прихванати с кламер листа.
Чух приближаващи се стъпки и видях Марино и Пътийт. Те минаха под кордона. Полицаят с листата се присъедини към тях. Задната врата тихо се затвори.
— Има ли някой, който да остане при нея? — попитах.
— Да — отговори полицаят. — Ще дойде една приятелка на госпожица Харпър. Тя твърди, че ще се оправи. Ще оставим няколко коли наблизо, за да се уверим, че оня тип няма да се върне, за да повтори.
— Какво търсим? — ме попита Пътийт.
Той пъхна ръце в джобовете си и сви рамене срещу студа. Снежинки с големината на монета се спускаха от небето.
— Повече от едно оръжие — отговорих. — Раните по главата и лицето са нанесени с тъп инструмент — посочих с окървавения пръст на ръкавицата си. — Явно раната на врата е от остър предмет. Колкото до сачмите — зрънцата не са деформирани и изглежда, че нито едно от тях не е влязло в тялото му.
Марино погледна учудено разпръснатите наоколо сачми.
— И моето впечатление беше такова — кимна Пътийт. — Изглежда, не е имало изстрел, но не съм съвсем сигурен. Е, значи не търсим пушка. Нож и може би нещо като крик?
— Възможно, но не е задължително — отговорих. — Това, което мога да твърдя с положителност поне засега, е: вратът е прерязан с нещо остро, а главата му — смазана с тъп, продълговат предмет.
— Биха могли да са сто неща, док — отбеляза Пътийт намръщено.
— Да, може — съгласих се.
Макар и да имах подозрения по отношение на сачмите, засега се въздържах от размишления. Бях се поучила от предишни случаи. Общите забележки често се интерпретират съвсем буквално и на едно местопрестъпление ченгетата подминаха кървава кука за плетене, защото им бях казала, че оръжието напомня на шиш за лед.
— Може вече да вдигнат трупа — казах и свалих ръкавиците си.
Увиха Харпър в чист бял чаршаф и дръпнаха ципа на торбата с трупа. Стоях до Марино и гледах как линейката бавно се обръща в тъмнината по опустелия път. Нямаше светлини и сирени — никой не бързаше, когато транспортираха мъртвите. Снегът заваля по-силно и постепенно покриваше земята.