Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти.
Но моля да се обърне внимание, че родоначалник на този метод съм отново аз. Пак аз! Навсякъде аз! Просто невероятно!
Онова, което на другите се удава трудно, на мен ми се удава с лекота!
Мога дори да летя. Но няма да разказвам за това, понеже, така или иначе, никой няма да ми повярва.
Когато двама души играят на шах, винаги ми се струва, че единият мами другия. Особено пък ако играят на пари.
По принцип всяка игра на пари ме отвращава. В мое присъствие не разрешавам да се играе на пари.
А комарджиите направо бих ги екзекутирал. Това е най-правилният метод за борба с хазартните игри.
Вместо хората да играят на карти, по-добре да бяха се събрали да си почетат взаимно морал.
Впрочем моралът е скучно нещо. По-интересно е да ухажваш жени.
Жените винаги са ме интересували. Винаги са ме вълнували женските крачета, особено над коленете.
Мнозина смятат жените за порочни същества. А аз не! Дори обратното, намирам ги за много приятни.
Закръглена младичка жена! И защо да е порочна? Изобщо не е порочна!
Децата обаче са друго нещо. За тях казват, че били невинни. А според мен, дори да са невинни, са много отвратителни, особено когато играят. Винаги напускам местата, където има деца.
И Леонид Савелиевич не обича децата. И то по мое внушение.
Изобщо всичко, което говори Леонид Савелиевич, преди това вече съм го казал аз.
Пък и не само Леонид Савелиевич.
Всеки се радва, ако се сдобие поне с късчета от моите мисли. Чак ме напушва смях.
Да кажем, вчера при мен дотърча Олейников и ми каза, че съвсем се е оплел в житейските проблеми. Дадох му някои съвети и го пуснах. Отиде си ощастливен от мен и в приповдигнато настроение.
У мен хората намират подкрепа, повтарят думите ми, чудят се на постъпките ми, а не ми плащат.
Глупаци! Носете ми повечко пари и ще видите колко ще съм доволен.
Сега ще кажа няколко думи за Александър Иванович.
Той е един дърдорко и страстен комарджия. Но онова, за което го ценя, е, че ми е предан.
По цели дни и нощи дежури около мен и само чака дори намек за някаква заповед. Достатъчно е да намекна нещо, и Александър Иванович полита като вятър да ми изпълни желанието.
Заради това му купих пантофи и му рекох: „На ти, носи ги!“ И той ги носи.
Когато Александър Иванович идва в Госиздат, всички се подсмиват и си приказват, че е дошъл за пари.
Константин Игнатиевич Дровацки се крие под масата. Казвам го в алегоричен смисъл.
Най-много от всичко Александър Иванович обича макароните. Винаги ги яде със счукани сухари, изяжда близо кило, а може би и доста повече.
Като се справи с макароните, Александър Иванович се оплаква, че му се гади, и ляга на дивана. Понякога макароните излизат обратно.
Александър Иванович не яде месо и не обича жените. Макар че понякога ги обича. И май че доста често.
Но пък жените, които Александър Иванович обича, според мен са грозни до една, затова можем да смятаме, че това дори не са жени.
Ако казвам нещо, значи е така.
Не съветвам никого да спори с мен, все едно, ще изпадне в глупаво положение, защото в спор мога да надвия всекиго.
Пък и не е лъжица за вашата уста да се мерите с мен. И по-отракани са се опитвали. Всички натръшках. Може на пръв поглед да не умея да говоря, но като почна, не можеш ме спря.
Веднъж почнах у Липавски и като тръгна! Уморих ги до един с приказки.
После отидох у Заболоцки и надприказвах и тях. После отидох у Шварц и надприказвах и тях. После си отидох вкъщи и приказвах половината нощ!
(1930 година)