Спряха оркестрите и при дванайсетте входа на зоопарка. Балоните с формата на смешни зверчета отплаваха в спокойното небе. Пъстрите автофургони на фирмите с приглушени мотори поеха по пътищата. Възрастни и деца с любопитство гледаха през стъклата и очакваха кога ще се мерне в тревата гъвкавото тяло на дивата котка, кога ще пресече пътя замисленият слон или ще профучи през чупещите се храсти носорогът. В „Света на животните“ зверовете се разхождаха свободно. В „клетките“ на колела пътуваха зрителите и това беше необикновено забавно, караше хората да нервничат по малко, макар че нито едно животно, както обясниха екскурзоводите, не напада машина. Някои зрители разглеждаха парка с безшумни хеликоптери, като се наслаждаваха от съседството на савани и тайги, на планини и пустини, изучаваха ги през биноклите, с увлечение фотографираха нищо не подозиращите водни животни.
Тук човек можеше да види обитатели на разни континенти на Земята. Гигантите на тропическите страни — слонове, биволи, хипопотами — стъпкват в храсталаците пътеки към водопоите и солените почви; под гигантските надути с въздух куполи на „Арктика“ и „Антарктика“ блаженствуват на ледени блокове бели мечки, моржове, тюлени, пингвини; на гористите острови живеят маймуни; а ето я и празната още вана на океанариума, където наскоро ще се разположат китове и делфини.
Кортежът на почетните посетители напусна сивите гранитни слонове, които подпираха с гърбовете си арката на парадния вход, чудновато извитите бронзови дървета, които обкръжаваха гроба на един природоизследовател от миналия век, чието име при откриване на церемонията, спомена професор фон Круг. Стопаните тържествуваха: техният мъничък и скромен град Таймер, споменат в справочниците само с един ред като родно място на велик зоолог и днес привлича вниманието на света. Там, където преди няколко години стояха широки празни места, е създаден „рай на животните от всички континенти“. Вятърът отнесе смешните балони — опашати, рогати, с големи очи — и може би в някой голям град някое момченце ще улови за дългия крак чапла и ще прочете „Светът на животните“. И завинаги ще запомни името на зоопарка и името на тайнствения далечен Таймер — такава е силата на рекламата…
Ниският „шел“ на професора завършваше кортежа на колите, фон Круг беше в мрачно настроение. Той не възнамеряваше да разглежда „Светът на животните“, но трябваше да придружава гостите.
Какво да се прави, известният човек винаги има много задължения и дори когато са неприятни, трябва да ги изпълнява. В речта си, излъчвана от телевизията на много страни, професорът се обръщаше към децата, подаряваше им вечни животни. Фон Круг се дразнеше от шума и палавостта на децата. Но той знаеше, че всички велики изобретения трябва да бъдат адресирани към потомците. Детството на самия фон Круг беше сурово, той не обичаше да си го спомня. Приятни бяха само часовете, прекарани в семейната библиотека. Там, край лавиците със стари книги, в ням разговор със завоевателите на миналото момчето мечтаеше за слава, за могъщество, за управление на света от сумрачната стая на старата вила…
Седнал неподвижно в колата, фон Круг виждаше, как с бавна крачка, като се оглеждат за автомобили, се отдръпват от пътя група лъвове, как се наслаждават в калта хипопотами и носорози с бели чапли по гърбовете. Докторът можа да различи сред животните своите „вечни модели“ и му се струваше, че неговият жираф прекалено заучено огризва клонките на дърветата, че неговата зебра скача някак вдървено, че неговият слон, като посипва гърба си с пясък, не изразява никакво удоволствие.
Другите животни, не механичните, а живите, докарани от резервати и зоопаркове, не ги деляха от стадата, отнасяха се като с равни, но доктор Круг отлично знаеше, че в сложната стълбица на подчинение на стадото — от страшния водач до последния редови — неговите животни заемаха най-долното стъпало. Те не умееха да се държат както трябва, не познаваха чувството страх, не усещаха болка, не изгаряха от изблик на сили. Тях не ги вълнуваше мирисът на кръвта. Те не изпитваха изобщо никакви чувства!